— Сбъркали сте крилото — посочи американецът. — Трябва да се върнете в посоката, откъдето идвате, да завиете първо наляво, после надясно.
— Мерси — ухили се Хан. — Май нещо сме се оплели. Обикновено нямаме работа в тази част на хотела.
Тъкмо да се обърнат да вървят, коленете на Борн се подгънаха, той простена драматично и се строполи на земята.
— Какво има, мамка му! — извика войникът.
Хан коленичи край Борн и разтвори ризата му.
— Какво му се е случило, по дяволите! — възкликна непознатият, втренчен в обезобразеното тяло на Борн.
Със светкавично движение Хан го сграбчи за гърдите и блъсна главата му в пода. Докато Борн се изправи, Хан вече събличаше униформата на онзи.
— Май е по-скоро твоят ръст — рече Хан и подаде на Борн маскировъчните дрехи, които той облече набързо, докато Хан избутваше обезвредения войник настрани в сенките.
В същия миг се включи алармата и двамата хукнаха презглава към подстанцията.
Охраната работеше професионално и, похвално, дежурните от екипите на американците и арабите се разбираха перфектно. Всеки тип датчик предизвикваше различен вид аларма, така че те моментално разбраха, че задействаният сензор е за движение и бързо установиха точното му местонахождение. Часове преди началото на конференцията бяха в най-висока степен на готовност. Заповедите бяха първо да стрелят, после да задават въпроси.
Още докато тичаха, откриха огън и отнесоха решетката. Половината от войниците изпразниха пълнителите си в подозрителния отсек. Другата половина се разгънаха и останаха в готовност да продължат стрелбата, докато колегите им огледат мястото. Бяха открити три тела — двама мъже и една жена. Един от американците уведоми Хъл, негов колега арабин се свърза с Файед ас-Сауд.
В това време от съседните сектори се стекоха още служители от охраната, за да предложат допълнителна подкрепа.
Двама души се качиха по шахтата и когато се установи, че няма други врагове, отцепиха района. Разпокъсаните тела бяха извадени заедно с инструментите, с които Карим неутрализираше датчиците, и с нещо, което на пръв поглед приличаше на бомба с часовников механизъм.
Джейми Хъл и Файед ас-Сауд пристигнаха на мястото почти едновременно. Хъл прецени положението с бърз поглед и се обади по радиостанцията на командира на екипите.
— Обявявам първа степен на готовност. Имаше пробив в охраната. Трима нарушители са мъртви, повтарям, трима нарушители са мъртви. Заключете целия хотел, никой да не влиза и да не излиза от обекта. — Продължи да раздава заповеди с категоричен тон, преконфигурираше хората си според отиграната ситуация за действие при първа степен на готовност. Веднага след това се обади на тайните служби, които охраняваха президента и екипа му в крилото с официалните лица.
Файед ас-Сауд беше приклекнал и оглеждаше труповете. Телата бяха надупчени на решето, но лицата им, макар и окървавени, бяха непокътнати. Извади фенерче и освети едно от лицата. Посегна и бръкна с пръст в окото на един от мъжете. Върхът на пръста му се оцвети в синьо. Отдолу се показа кафяв ирис.
Някой от Федералната служба за сигурност вероятно се беше обадил на Карпов, защото руснакът се появи в тромав тръс. Беше останал без дъх и Файед ас-Сауд си помисли, че сигурно е изминал цялото разстояние тичешком.
Арабинът и американецът въведоха колегата си в обстановката. Файед ас-Сауд вдигна пръста си във въздуха.
— Били са с цветни лещи — и ето тук си личи, че косите им са изрусени, явно са искали да минат за исландци.
Лицето на Карпов помръкна.
— Този го познавам — рече и подритна един от труповете. — Казва се Ахмет. Един от висшите военни на Хасан Арсенов.
— Чеченският терористичен лидер! — възкликна Хъл. — Мисля, че трябва да уведомиш президента си, Борис.
Вдигнал ръце на хълбоците си, Карпов не помръдна.
— Належащият въпрос в случая е друг — къде е Арсенов?
— Май сме закъснели — прошепна Хан, надничайки иззад метална колона, откъдето видя как на мястото на инцидента пристигат двамата топ охранители. — Само дето не виждам Спалко.
— Може да е решил да не се излага на такъв риск и да не дойде в хотела.
Хан поклати глава.
— Познавам го. Може да е егоист, но също така е и перфекционист. Сигурен съм, че се спотайва някъде наблизо.