Пронизан от силна болка в гърдите, Арсенов облещи очи, в следващия миг тялото му изтръпна. Лампите угаснаха, той остана да лежи на пода, пълните му с кръв дробове изгъргориха. Като насън чу вика на Зина, разрида се от мъка по всичките си изгубени сънища, по бъдещето, което няма да дойде. Животът го напусна с въздишка, както бе дошъл, стоварвайки върху плещите му всички трудности, препятствия и болки.
Над подземието надвисна мъртвешка тишина. Сякаш времето бе спряло. Борн, насочил оръжието си в тъмнината, чу накъсаното дишане на двете жени бомби. Долови страха им, но наред с това и мрачната им решителност. Усетят ли, че той прави крачка към тях, мръдне ли Хан над главите им, мигновено ще детонират експлозивите, вързани около кръста им.
Беше напрегнал слуха си до краен предел и не след дълго долови меки, почти безшумни стъпки по тавана, които заглъхнаха така светкавично, както се бяха появили — Хан. Борн знаеше, че другият отвор към електрическата инсталация се намира горе-долу над вратата на отоплителната станция. Веднага разбра какво е намислил Хан. Щяха да са им нужни железни нерви и непоклатима ръка — и на двамата. Борн беше въоръжен с АР-15 с къса цев, която компенсираше отклонението с удивителна мощ на удара. Патроните бяха 223 калибър и изхвърчаха от дулото със скорост, надвишаваща осемстотин метра в секунда. Борн пристъпи безшумно напред, но доловил движение в мрака пред себе си, застина на място. Сърцето му се беше качило в гърлото. Дочу нещо. Съскане? Шепот? Стъпки? После пак настъпи тишина. Притаи дъх и се съсредоточи върху дулото на оръжието си.
Къде ли е Спалко? Дали вече е използвал биологичното оръжие? Дали смята да довърши мисията си, или ще зареже всичко и ще избяга? Тъй като не можеше да си отговори на тези въпроси, се постара да ги изтласка от мислите си. „Съсредоточи се, рече си, успокой се, дишай дълбоко и равномерно, все едно медитираш — слей се с оръжието.“
В следващия миг го видя. Фенерчето на Хан блесна в очите на едната жена и я ослепи. Нямаше време за мислене. Пръстът му беше върху спусъка — натисна го инстинктивно. Картечният огън озари коридора, Борн видя как главата на жената изхвърча от раменете й, плисна кръв и пихтия от мозък и кости.
Веднага скочи, оглеждайки се за втората жена. Лампите светнаха и Борн я видя — лежеше до другарката си безжизнена, с прерязано гърло. Миг по-късно Хан скочи от отвора в тавана и двамата заедно влязоха в отоплителната станция.
Малко преди това в тишината, която миришеше на барут, кръв и смърт, Спалко падна на колене, опипвайки около себе си да намери Зина. Тъмнината го свари неподготвен. На тъмно нямаше как да извърши деликатната операция по вкарването на дулото на NX20 във вентила на отоплителната тръба.
Протегна ръка и заопипва пода. Не бе обърнал внимание на точното й местоположение, не знаеше къде е застанала, пък и вероятно се бе преместила, щом е видяла Арсенов да връхлита в стаята. Чеченецът прояви находчивост, като използва мъртвото тяло на свой другар за предпазен щит, но Зина го надигра и успя да го убие въпреки това. Беше сигурен, че е жива, чу вика й.
Застина в очакване, спокоен, че жените камикадзе ще го защитят от неочакваните нападатели в коридора. Дали е Борн? Или Хан? Беше срамно да признае, че неизвестността, дебнеща в коридора, го плаши. Врагът, който и да е той, беше разгадал схемата му за отклоняване на вниманието, беше стигнал до уязвимата отоплителна станция по своя собствена логика. С притеснение усети как в сърцето му се надига паника, после чу накъсаното дишане на Зина и като че се поуспокои.
Косата й беше мокра и лепкава — усети го, докато я целуваше по бузата.
— Красивата ми Зина — прошепна в ухото й. — Силната ми Зина.
Усети как през тялото й преминава спазъм, сърцето му прескочи от ужас.
— Не умирай, Зина. Не бива да умираш. — В следващия миг усети солената й влажна буза и разбра, че тя плаче. Гърдите й се надигаха и отпускаха на неравномерни тласъци, подсилвани от риданията й.
— Зина… — Той избърса сълзите й с целувка. — Бъди силна. Сега трябва да си по-силна отвсякога. — Прегърна я нежно, усети как ръцете й бавно го обгръщат. — Настъпи часът на нашата триумфална победа — продължи той, докато нагласяваше NX20 в ръцете й. — Да, точно така, избрах теб, за да изстреляш заряда, да направиш решителната крачка към бъдещето.