— Трябва да призная — рече Карпов на руски, докато помагаше на Борн да се вдигне на крака, — че винаги съм изпитвал тайно желание да убия агент на ЦРУ.
— Боже мой, благодаря ви — отвърна задъхано Борн на същия език.
— Удоволствието беше изцяло мое, повярвай ми. — Карпов впери поглед в Хъл. — Заповедта за унищожението ти беше отменена, но за него това явно няма значение. Май имаш врагове в собствената си Агенция.
Борн си пое няколко дълбоки глътки въздух, което само по себе си му причини доста болка. Изчака мисълта му да се проясни достатъчно.
— Откъде ви познавам, Карпов?
Руснакът избухна в боботещ смях.
— Господин Борн, както изглежда, слуховете за амнезията ти ще се окажат верни. — Прегърна Борн през кръста, за да го подкрепи. — Спомняш ли си…? Не, разбира се, че не си спомняш. Ами, работата е там, че сме се срещали няколко пъти. Последният от които ти ми спаси живота. — Пак се засмя на обърканото изражение на Борн. — Страхотия история, приятелю. Идеално се разказва на шише водка. А може и на две шишета, какво ще кажеш? След нощ като тази… знае ли човек?
— Бих пил една водка с огромно удоволствие — призна Борн, — но първо трябва да се видя с един човек.
— Хайде да вървим — подкани го Карпов. — Ще се обадя на хората ми да почистят този боклук, а после ще свършим всичко, което кажеш. — Ухили се, при което не изглеждаше толкова недодялан. — Знаеш ли, че вониш на развалена риба? Ама какво от това — свикнал съм на всякакви гадни вони. Толкова се радвам да те видя отново! Установил съм, че човек не си намира лесно приятели, особено в нашия бранш. Така че е редно да отбележим събитието, не мислиш ли?
— Напълно съм съгласен.
— И кой е този толкова важен човек, драги ми Джейсън, че не можеш да си позволиш най-напред да вземеш горещ душ и да си починеш?
— Един младеж на име Хан. Сигурно вече си го видял.
— Да, запознахме се — рече Карпов, докато водеше Борн по коридорите. — Наистина забележителен млад мъж. Остана до края до онази чеченка. Тя пък стискаше ръката му като спасителен пояс — до последния си дъх. — Поклати глава. — Направо невероятно.
Присви пълните си устни.
— Не че тя заслужаваше такова внимание. Че какво е направила тя в живота си — една най-обикновена убийца и разрушителка. Достатъчно е да си представиш с каква цел е дошла тука, за да ти стане ясно за какво чудовище говорим.
— И въпреки това е имала нужда да го държи за ръката — отрони Борн.
— Как не му омръзна — ей това не мога да разбера.
— Може и той да е имал нужда от нея по някакъв начин. Наистина ли я смяташ за чудовище?
— О, несъмнено — възкликна Карпов, — но самите чеченци ме научиха да ги възприемам така.
— Нещата не се променят, а? — попита Борн.
— Няма и да се променят, докато не ги заличим от лицето на земята — Карпов го изгледа косо. — Виж какво ще ти кажа, приятелю мой мечтателен, те казват за нас онова, което други терористи казват за американците. „Бог ви е обявил война.“ Горчивият опит ни е научил да вземаме на сериозно подобни изявления.
Карпов знаеше точно къде да намери Хан — в централния ресторант, който работеше криво-ляво, макар и с доста ограничено меню.
— Спалко е мъртъв — обяви Борн, за да прикрие връхлетелите го чувства при вида на Хан, който остави сандвича си и огледа шевовете по бузата на Борн.
— Ранен ли си?
— Имаш предвид освен досегашните рани? — Борн седна. — Нищо работа.
Карпов се настани до Борн и поръча на един минаващ наблизо келнер бутилка водка.
— Руска — додаде остро, — да не ми донесеш някаква полска помия. И искам големи чаши. Ние сме истински мъже — един руснак и двама герои, които спокойно могат да минат за руснаци! — След като направи поръчката, се обърна към събеседниците си. — Е, какво пропуснах? — попита дяволито.
— Нищо — отвърнаха едновременно Хан и Борн.
— Нима? — Руснакът повдигна гъстите си вежди. — Е, в такъв случай не остава друго, освен да си пийнем. In vino veritas. Истината е във виното, както казват древните римляни. А нима имаме право да не им вярваме? Били са адски добри воини, невероятни пълководци. Но щяха да са още по-добри, ако бяха пили водка вместо вино! — Той се изсмя хрипливо и двамата му събеседници не можеха да не последват примера му.
Водката и големите чаши пристигнаха. Карпов отпрати келнера.
— Човек трябва да отвори първата бутилка собственоръчно. Традиция.