— Глупости — обърна се Борн към Хан. — Навик, останал от едно време, когато руската водка е била толкова зле пречистена, че не било рядкост да намират нефт в нея.
— Не го слушай — сви устни Карпов, но в очите му проблесна пламъче. Напълни чашите и най-тържествено ги постави пред всеки от тримата. — Да споделиш бутилка висококачествена руска водка — ето на това му викам израз на приятелство — било то със или без нефт. Защото на бутилка водка човек може да поговори за старите времена, за другарите и за враговете, които вече ги няма.
Той вдигна чашата си, другите го последваха.
— На здаровя! — извика и отпи гигантска глътка.
— На здаровя! — повториха те и също отпиха.
Очите на Борн се насълзиха. Водката прогори улей в гърлото му, но след миг усети как стомахът му се затопля и нестихващата болка от последните дни се уталожва.
Карпов се наведе напред, лицето му беше пламнало — едно от силния алкохол, друго — заради удоволствието да е сред приятели.
— А сега ще се напием и ще си разкрием тайните. Ще разберем какво означава приятелството.
Отпи още веднъж.
— Започвам пръв. Ето първата ми тайна. Аз те познавам, Хан. Макар така и да не успях да се добера до твоя снимка, знам кой си. — Вдигна пръст на носа си. — Нямаше да остана в тоя бранш двайсет години, ако нямах шесто чувство. Имайки предвид това, държах Хъл далече от теб. Ако той беше заподозрял, че си тук, веднага да те е арестувал — независимо дали си герой или не.
— Защо го направи? — Хан се размърда на стола си.
— Ей-ей, ти какво, да не възнамеряваш да ме застреляш? Все пак си седим най-приятелски. Да не мислиш, че съм го направил за себе си? Нима не споменах, че ви смятам за приятели? — Поклати глава. — Има да учиш още много за приятелството, младежо. — Надвеси се напред. — Погрижих се за теб заради Джейсън Борн, който винаги работи сам. А сега ти беше с него, от което заключих, че сигурно много държи на теб.
Пак надигна чашата и посочи Борн.
— Твой ред е, приятелю.
Борн не откъсваше очи от водката си. Усещаше погледа на Хан върху себе си. Знаеше каква тайна иска да сподели, но се опасяваше, че ако го направи, Хан ще стане и ще си тръгне. От друга страна обаче, искаше да му каже. Най-накрая вдигна глава.
— На самия финал, когато се изправих срещу Спалко, едва не изгубих кураж. Спалко за малко да ме убие, но истината е… истината е, че…
— Ще ти олекне, като я кажеш, повярвай ми — насърчи го Карпов.
Борн отпи, преглътна, за да събере кураж, и се обърна към сина си.
— Помислих си за теб. Помислих си, че ако те предам сега, ако позволя на Спалко да ме убие, няма да мога да се върна при теб. А не можех да те изоставя. Не можех да допусна да се случи.
— Чудесно! — Карпов удари с чаша по масата. Посочи Хан. — А сега е твой ред, приятелю.
В надвисналата тишина Борн усети как сърцето му ще спре. Кръвта пулсираше в главата му, болката от множеството наранявания по тялото му се върна.
— Е, да не би вещицата да ти е откъснала езика? — Карпов не го свърташе. — Приятелите ти се разкриха пред теб, а ти ги караш да чакат.
Хан впери поглед в руснака.
— Позволете ми да ви се представя, Борис Илич Карпов. Казвам се Джошуа. Син съм на Джейсън Борн.
След доста часове и литри водка Борн и Хан стояха рамо до рамо в подземието на хотел „Ошкюхлид“. Помещението беше плесенясало и ужасно студено, но те усещаха само изпаренията от водката. Целият под беше в кървави петна.
— Сигурно се чудиш какво е станало с NX20 — рече Хан.
— Хъл разпитваше за защитните костюми — кимна Борн. — Каза, че не били открили никакви следи от биологично или химическо оръжие.
— Защото го скрих. Реших да изчакам да се върнеш, за да го унищожим заедно.
— Вярвал си, че ще се върна? — попита Борн след известно колебание.
— Май напоследък съм започнал да вярвам — отвърна Хан, застанал с лице към баща си.
— Или си възвърнал вярата си.
— Не ми казвай…
— Добре де, знам, няма да ти казвам какво да мислиш. — Борн сведе глава. — С някои неща се свиква по-трудно.
Хан отиде до мястото, където беше скрил NX20 — трудно забележима ниша в бетонната стена, скрита зад една от огромните тръби на отоплителната станция.
— Наложи се да оставя Зина за момент, за да свърша работата, но нямах друг избор. — Пое оръжието с разбираем респект и го подаде на Борн. После извади от нишата малка метална кутия.