Три дни по-късно Уеб вече беше нетърпелив да се върне при студентите си, искаше му се да е сред семейството си, макар в личния му живот да се бе отворила и празнина, свързана с намерения му син Джошуа. Искаше да каже на Мари, както й разказа с подробности всичко, което се бе случило, докато двамата не бяха във връзка. И всеки път, щом приближаваше до въпроса за другия си син, мозъкът му отказваше. Не че се страхуваше от реакцията й — в това отношение й имаше пълно доверие. По-скоро не знаеше как ще реагира самият той. След само седмица извън дома вече чувстваше известно отчуждение от Джейми и Алисън. Съвсем беше забравил за рождения ден на Джейми, докато Мари не му го напомни по най-деликатен начин. Усещаше живота си разделен категорично на две — преди изненадващото появяване на Джошуа и след това. Преди живееше в дълбоката тъма на скръбта, а сега изгря светлината на скорошната среща. Преди всичко беше белязано от знака на смъртта, а сега изведнъж бе започнал животът. Трябваше му време, за да осъзнае подтекста на случилото се. Как да сподели с Мари нещо толкова значимо, преди да го е осъзнал за себе си?
И така, сега, на рождения ден на малкия си син, той се отнесе в мисли за големия. Къде ли е Джошуа? Малко след като Оскар му съобщи, че тялото на Анака Вадас е открито край магистралата за летището, Джошуа изчезна — мигновено и внезапно, както се беше появил. Дали се е върнал в Будапеща, за да изпрати Анака? Уеб се надяваше да не го е направил.
Във всеки случай Карпов обеща да запази тайната им и Уеб му вярваше. Помисли си, че няма никаква представа къде живее синът му, че не знае дали изобщо има свой дом. Нищо не можеше да му подскаже къде се намира Джошуа и с какво се занимава, и това причиняваше на Уеб болка, каквато не бе изпитвал никога през живота си. Усещаше липсата на сина си едва ли не физически — сякаш бе изгубил крайник. Толкова много неща имаше да казва на Джошуа, толкова изгубено време имаха да наваксват. Не му беше лесно да проявява търпение, да живее в неизвестност, без да знае дали Джошуа ще се появи отново.
Празненството беше във вихъра си. Двайсетината малчугани крещяха колкото сила имат. Всичко се въртеше около Джейми, който беше роден за водач и с когото се съобразяваха всички останали. Откритото му лице, което толкова приличаше на Мари, сияеше от щастие. Уеб се запита дали някога ще види подобно щастие, изписано на лицето на Джошуа. В този момент сякаш помежду им съществуваше телепатична връзка, Джейми извърна глава и подири баща си с поглед, видя го и се ухили насреща му.
И тогава на вратата се позвъни. Уеб отиде да отвори. На прага стоеше служител от „Федекс“ с пакет в ръка. Уеб се подписа и веднага занесе пакета в мазето, в една стая, от която само той имаше ключ. Вътре разполагаше с портативен рентген, подарък от Конклин. Всички пратки, които влизаха в дома на Уеб, минаваха през този рентген — макар децата му да нямаха представа за това.
След като се увери, че пакетът е чист, го отвори. Вътре имаше бейзболна топка и две ръкавици — едната за голям човек, другата — подходяща за ръката на единайсетгодишно момче. Разгъна картичката, на която пишеше:
За рождения ден на Джейми
Дейвид Уеб погледна подаръка, който означаваше за него повече, отколкото някой би могъл да си представи. До слуха му достигнаха звуците на музика, заглушавана от весел детски смях. Помисли си за Дао, Алиса и Джошуа, които надничаха от накъсаните му спомени, и в главата му се роди картина, подсилена от силната, натрапчива миризма на кожа. Плъзна ръка по зърнестата повърхност на ръкавицата, опипа грубия шев. Отвътре напираха спомени! На устните му се появи горчива усмивка. Пъхна ръката си в по-голямата ръкавица и пое топката. После я стисна, сякаш беше блуждаещо огънче.
Усети нечии стъпки да приближават към стълбата, чу гласа на Мари, която го викаше.
— Ей сега идвам, съкровище — отвърна.
Остана така още известно време, неподвижен, смълчан, остави спомена за случилите се наскоро събития да витае около него. После въздъхна дълбоко и остави миналото настрани. Стиснал подаръка на Джейми в ръката си, изкачи стълбата и се върна при семейството си.