Спецчастите на Агенцията напуснаха позициите си край блокираната магистрала и се промъкнаха в мотела малко преди пет сутринта. Сигналът подаде дежурния служител на рецепцията. Тъкмо се беше свестил от пиянската си дрямка, когато видя Джейсън Борн да го зяпа от екрана на телевизора. Ощипа се, за да е сигурен, че не сънува, обърна още едно уиски за кураж и звънна, за да съобщи, че Борн е в мотела.
Шефът на екипа го помоли да изключи осветлението на сградата, за да могат хората му да приближат незабелязано в тъмнината. За зла врага, докато заемаха позиции, хладилният камион в далечния край на паркинга се подготви да тръгва и неколцина от спецченгетата попаднаха под ярките светлини на фаровете му. Шефът на операцията започна да маха неистово с ръце и да прави знаци на злочестия шофьор да изчезва незабавно. Онзи, загубил ума и дума, все пак го разбра, изключи светлините и по най-бързия начин се изнесе от паркинга, за да поеме по пътя си.
По даден знак групата се отправи към стаята на Борн. Двама заобиколиха сградата, за да не оставят никакви възможности за бягство. Водачът им остави двайсет секунди да заемат позиции, после да даде заповед за слагане на противогазите. Двама от хората му коленичиха и изстреляха гранати със сълзотворен газ през прозореца на стаята. Ръководещият операцията отпусна ръка и хората му атакуваха стаята директно през вратата с готови оръжия в ръце. Вътре не се виждаше нищо от дима. Телевизорът работеше, но без звук. По Си Ен Ен показваха снимката на издирвания обект. По трохите върху опърпания килим личеше, че някой е хапнал надве-натри; на леглото нямаше завивки. Стаята беше празна.
Сгушен в завивките, които задигна от стаята си, Борн се отдалечаваше от мотела с хладилния камион. Пъхна се между високите до тавана редици с дървени щайги, пълни с пластмасови кутийки с ягоди. Успя да си намери място над нивото на пода, притиснат между две редици. Заключи вратата след себе си. Всички хладилни камиони можеха да се отварят и затварят и отвътре, за да не би човек, без да иска, да хлопне вратата и да остане в хладилното помещение. Светна си за малко с фенерчето и веднага се насочи към пътечката по средата, която бе достатъчно широка за един човек. Високо на стената вдясно от него се намираше вентилационният отвор.
Внезапна промяна в движението на камиона го накара да застане нащрек. Явно бяха наближили барикадата, защото шофьорът плавно намали, докато накрая спря. Предстоеше най-рисковият момент.
Близо пет минути не се чу никакъв звук, после задната врата изщрака шумно. До ушите му достигнаха гласове.
— Взимаш ли стопаджии? — попита едно ченге.
— Ами взимам — отвърна Гай, шофьорът на камиона.
— Погледни тази снимка. Да си мярвал някъде по пътищата този тип?
— Не, сър. Не съм го виждал. Какво е направил?
— Какво караш? — попита друг полицай.
— Пресни ягоди — рече Гай. — Бъдете хора, момчета. Никак не е добре да стоят на отворена врата. А каквото се скапе, ми го удържат от надницата.
Някой изсумтя. Мощният прожектор освети пролуката между щайгите, плъзна се по пода точно под Борн!
— Окей, мой човек, затваряй.
Прожекторът угасна и вратата хлопна.
Борн изчака камионът да запали и да поеме към отбивката за магистралата за Вашингтон, чак тогава се измъкна. Главата му бучеше. Ченгетата сигурно бяха показали на шофьора същата снимка на Дейвид Уеб, която излъчваха и по Си Ен Ен.
След около половин час пътуване по магистралата явно стигнаха до населено място, защото камионът започна да спира често-често, вероятно заради светофарите. Беше време да изчезва. Приближи се до вратата и вдигна резето. То не помръдна. Пробва пак, този път по-силно. Изруга под мустак и светна с фенерчето, което бе взел от дома на Конклин. Сега успя да види, че механизмът е заял. Беше заключен вътре.
Пета глава
Директорът на ЦРУ беше поканен на извънредно съвещание със съветничката по националната сигурност Роберта Алонзо-Ортис. За място на срещата беше определена президентската зала за извънредни ситуации — овално помещение в недрата на Белия дом. Кабинетите с дървени ламперии и красиви корнизи, които повечето хора свързват с внушителната историческа сграда, се намираха много етажи по-нагоре. Тук, долу, всичко беше белязано от суровата строгост на Пентагона. Като величествен храм, въздигнат от древна цивилизация, залата за извънредни ситуации беше строена така, че да устои с векове. Беше вдълбана във второто ниво под сутерена и имаше внушителни размери, както подобава на истински паметник на непобедимостта.