Още с влизането на директора светлината в съвещателната зала омекна. На екрана се появиха снимки от местопрестъплението, направени от криминалистите, на които се виждаха труповете.
— Махнете това, за бога! — извика директорът. — Проявете малко уважение. Не бива да запомним тези хора така.
Мартин Линдрос натисна бутон и екранът изгасна.
— Бих желал да въведа всички в обстановката — започна заместник–директорът. — Вчера бе потвърдено, че колата на Дейвид Уеб е била паркирана пред къщата на Конклин. — Стария се покашля и Линдрос замълча.
— Да наричаме нещата с истинските им имена. — Директорът се облегна напред с юмруци върху лъснатата до блясък маса. — Широката общественост може би познава този човек като… като Дейвид Уеб, но в нашите среди той се нарича Джейсън Борн. Ще използваме това име.
— Тъй вярно, сър — рече Линдрос, решен да не налива допълнително масло в настроението на шефа си, което и бездруго беше леснозапалимо. Почти не се налагаше да поглежда в записките си, направените разкрития бяха съвсем пресни в главата му, помнеше всичко в детайли. — Уе… Борн е забелязан за последно в двора на Джорджтаунския университет приблизително час преди убийствата. Свидетел го е видял да бърза към колата си. Можем да заключим, че се е отправил директно към имението на Алекс Конклин. Няма съмнение, че Борн е бил в къщата по време на извършване на убийствата или в рамките на този период. Пръстовите му отпечатъци бяха открити по недопита чаша със скоч в една от стаите на къщата.
— Ами оръжието? — попита директорът. — С него ли са извършени убийствата?
— Балистичната експертиза го потвърди категорично — кимна Линдрос.
— Значи е сигурно, че оръжието принадлежи на Джейсън Борн, така ли, Мартин?
Линдрос хвърли поглед към едно фотокопие пред себе си и го плъзна по масата към шефа си.
— Регистрационният номер потвърждава, че оръжието, с което са извършени двете убийства, принадлежи на Дейвид Уеб. Нашият Дейвид Уеб.
— Копеле! — Ръцете на директора трепереха. — Има ли отпечатъци на този подлец?
— Оръжието е било старателно избърсано — отвърна Линдрос, след като се консултира с друг лист. — Няма никакви отпечатъци.
— Почерк на професионалист. — Директорът изглеждаше съсипан. Не е лесно да изгубиш стар приятел.
— Тъй вярно, сър. Без съмнение.
— Ами Борн? — изръмжа директорът. Дори самото споменаване на името като че ли му причиняваше физическа болка.
— Рано сутринта получихме информация, че е бил локализиран в мотел във Вирджиния, край една от барикадите на магистралата — отвърна Линдрос. — Районът незабавно е бил отцепен и спецотрядът е отишъл на място. Ако изобщо е бил Борн, когато са атакували, от него е нямало и следа. Явно се е промъкнал през кордона. Изчезнал е яко дим.
— По дяволите! — Лицето на директора бе станало аленочервено.
В залата влезе помощникът на Линдрос и му подаде лист хартия. Заместник-директорът го прегледа набързо, после вдигна глава.
— По-рано изпратих екип в дома на Уеб, в случай че се появи там или потърси контакт с жена си. Къщата е била заключена и празна. Няма и следа от семейството на Борн. Последвалото разследване показа, че жена му се е появила в училището и е измъкнала децата си от клас без никакви обяснения.
— Това доказва вината му! — изкрещя директорът като обезумял. — Накъдето и да се обърнем, той е с една стъпка пред нас, защото е планирал убийствата предварително! — Докато пътуваше от Белия дом до централата в Ленгли, директорът даде воля на чувствата си. Разтърсен от убийството на приятеля си и разпален от маневрите на Алонзо-Ортис, влетя в управлението като буреносен облак. Сега, след като се запозна с намерените при разследването доказателства, нямаше търпение да обяви виновника.
— Очевидно е, че Джейсън Борн е освирепял. — Стария стоеше прав, цял разтреперан. — Александър Конклин бе дългогодишен и верен приятел. Не бих могъл да си спомня и да изброя всички случаи, при които е залагал името си — не, всъщност самия си живот, — за да служи на тази организация и на страната си. Той беше патриот в пълния смисъл на думата, човек, с когото всички ние с право се гордеем.
Линдрос от своя страна си мислеше, че спокойно би могъл да си спомни и да изброи всички случаи, при които Стария се бе възмущавал от партизанската тактика на Конклин, от безскрупулните му мисии и тайните му операции. За мъртвите или добро, или нищо. Но все пак, каза си Линдрос, в този бранш е проява на откровена глупост да се пренебрегват опасните наклонности на настоящи и бивши агенти. Това, разбира се, се отнасяше и за Джейсън Борн. Той се числеше към така наречените спящи агенти — най-ужасния вид, които не са изцяло под контрол. Линдрос знаеше твърде малко за Джейсън Борн и смяташе да поправи този пропуск веднага щом свърши срещата.