— Ако Александър Конклин имаше някаква слабост, нещо, пред което да си затваря очите, това беше Борн — продължи директорът. — Години преди да се ожени за настоящата си съпруга, Мари, Борн изгубил цялото си семейство при атака в Пном Пен. Бил женен за тайландка, от която имал две деца. Съсипан от скръб и угризения, заминал за Сайгон, където го намерил Алекс, прибрал го от улицата и го обучил. Минало доста време, Борн, по препоръка на Алекс, станал пациент на доктор Морис Панов. Но проблемите с контрола върху самоличността на Борн останали — въпреки редовните доклади на доктор Панов, удостоверяващи противното. Поради някаква причина психиатърът също изпаднал под влиянието на Джейсън Борн. Колко пъти предупреждавах Алекс, колко пъти го молех да доведе Борн в управлението, за да му бъдат направени пълни изследвания от наш екип от психиатри. Все отказваше. Алекс, мир на праха му, си беше чешит. Просто реши да повярва в Борн.
Лицето на директора беше плувнало в пот, обиколи помещението с изцъклен поглед.
— И какво получи в замяна на доверието си? Двамата с Панов бяха застреляни като кучета от човека, когото си мислеха, че държат под свой контрол. Изводът е един — Борн е неконтролируем. Той е смъртоносна отровна змия. — Директорът удари с юмрук по масата. — Няма да допусна тези гнусни, хладнокръвни убийства да останат безнаказани. Издавам заповед за масирано издирване и незабавно унищожаване на Джейсън Борн.
Борн трепереше, вкочанен от студ. Вдигна глава, обиколи с фенерчето вентилационния отвор. Върна се в средата между щайгите, покачи се на дясната камара, изпълзя отгоре и стигна до отвора. Отвори джобното си ножче и с обратната страна на острието успя да отвие плътната решетка. В помещението нахлу меката светлина на ранна утрин. Пространството му се видя достатъчно, за да може да се провре. Поне така се надяваше.
Присви раменете си напред към гърдите, напъха главата си в дупката и започна да се изтласква нагоре с въртеливи движения. Първите десетина сантиметра минаха съвсем гладко, после внезапно спря. Опита се да помръдне, но не успя. Беше заседнал. Издиша всичкия въздух от дробовете си, за да намали обема на гръдния кош. Натисна с крака. Една щайга се плъзна и падна, но Борн успя да се придвижи няколко сантиметра напред. Протегна крака, докато стъпалата му пак намериха опора. Заклещи токовете на обувките си в нещо твърдо, натисна и успя да помръдне още малко. В резултат на бавно и внимателно повтаряне на маневрата след известно време подаде главата и раменете си през дупката. Примигна срещу бонбоненорозовото небе, осеяно с пухкави облаци, чиито форми се променяха непрекъснато. Протегна се и докопа покрива на камиона, напрегна мускули и се изтегли навън.
На следващия светофар скочи, подложил рамо напред, за да омекоти удара. Стана, стъпи на тротоара и се изтупа. Улицата беше пуста. Махна за сбогом на нищо неподозиращия Гай, докато камионът се отдалечаваше в син облак дизелови пари.
Намираше се в покрайнините на Вашингтон, в бедните северозападни квартали. Небето просветляваше, дългите утринни сенки отстъпваха пред напредващото слънце. Някъде по-нататък хвърчаха коли, чу се вой на полицейска сирена. Пое си дълбоко въздух. Без да обръща внимание на градските миризми, отвори дробовете си за свежата утрин. Усещането за свобода след дългата нощна битка да остане невидим го опияни.
Продължи да върви, докато мярна избледнели червени, бели и сини знаменца. Автокъщата за коли втора ръка още не беше отворила. Влезе на пустия паркинг, заплю си първата кола, която му попадна пред погледа, смени номерата й с номерата на тази до нея. Разби ключалката, отвори шофьорската врата и запали с жиците. След секунди се озова на изхода и пое нататък по улицата.
Спря пред закусвалня с фасада от хромирани плоскости в стил петдесетте години. На покрива й беше кацнала огромна чаша за кафе с отдавна угаснали неонови светлини. Вътре беше задимено. Миришеше на мляно кафе и пържено. Отляво тръгваше дълъг барплот, покрай който бяха изправени редица хромирани високи столове с пластмасови седалки. Вдясно, край облените в слънчева светлина прозорци, имаше няколко сепарета, всяко със собствен джубокс, който предлагаше изобилие от популярни песни срещу четвърт долар парчето.