— Не го правете — рязко го прекъсна Борн.
Файн застина със слушалката в ръка.
— Дайте ми повод.
— Не съм убил Алекс. Опитвам се да разбера кой го е направил.
— Напротив, вие сте убиецът. Според бюлетина, който четох, сте бил в дома му по времето, когато е застрелян. Да забелязахте някой друг там?
— Не, но когато пристигнах, Алекс и Мо вече бяха мъртви.
— Глупости. Защо го убихте — това не мога да разбера. — Файн присви очи. — Предполагам, че е заради доктор Шифър.
— За пръв път чувам това име.
Шивачът се изсмя насила.
— Поредните глупости. Остава да кажете, че не знаете и за АМИПО.
— Разбира се, че знам — отвърна Борн. — Агенция за модерни изследователски проекти за отбрана. Там ли работи доктор Шифър?
— Започвам да губя търпение — изсумтя Файн.
Щом шивачът сведе поглед да набере номера, Борн се хвърли насреща му.
В просторния си ъглов кабинет директорът разговаряше по телефона с Джейми Хъл. Прозорецът беше облян в ярка светлина, от която килимът с ромбоидни щампи сякаш пламтеше. Но великолепната игра на светлината не оказваше някакво влияние върху настроението на директора. Той бе все така унил и мрачен. Разсеяно плъзна поглед към фотографиите, на които се виждаше той, сниман в Овалния кабинет с различни президенти; в Париж, Бон и Дакар с международни лидери; в Лос Анджелис и Лас Вегас със звезди от шоубизнеса; в Атланта и Солт Лейк Сити с евангелистки пастори. Дори, колкото и абсурдно да звучи, с Далай Лама, с вечната му усмивка и шафранена роба, при една негова визита в Ню Йорк. Снимките не го разведриха, даже напротив — чрез тях като че ли още по-осезаемо почувства изтеклите години от живота си, сякаш бяха стоманени окови, които го теглят надолу.
— Пълен кошмар, сър — каза Хъл от Рейкявик. — Първо на първо, да организираш охраната така, че да са доволни хем руснаците, хем арабите, е като да гониш вятъра. Така де, през половината от времето не разбирам какво изобщо плещят, а през другата половина не вярвам, че преводачите — билото наши или техни — превеждат точно онова, което са чули.
— Да беше учил чужди езици в училище, Джейми. Не се тревожи. Ако искаш, ще ти пратя други преводачи.
— Така ли? И откъде ще ги изкопаем? Нали орязахме всички арабисти?
Директорът въздъхна. Това, разбира се, си беше сериозен проблем. Установи се, че почти всички арабскоговорящи висши разузнавачи, които фигурираха във ведомостите на агенцията, подкрепят ислямистите и се опитват да убеждават всички колко миролюбиви всъщност са мюсюлманите. Да го кажат на израелците.
— Очакваме нова реколта от попълнения вдругиден — директно от Центъра за подготовка на разузнавачи. При първа възможност ще ти избера няколко надеждни.
— Има и още нещо, сър.
Директорът сбърчи чело, подразнен от пълната липса на благодарност в гласа отсреща.
— Какво? — сопна се той. Дали да не махне всички снимки? Може би това ще поразведри мрачната атмосфера в кабинета му.
— Не че се оплаквам, сър, но правя всичко по силите си, за да наложа адекватни мерки за сигурност в една чужда страна, която не питае особено топли чувства към САЩ. Тъй като не им осигуряваме помощи, те няма за какво да са ни признателни. Споменавам името на президента и какво получавам? Празни погледи. Това усложнява многократно задачата ми. Аз съм представител на най-могъщата нация на планетата. Знам за сигурността повече от всички исландци, взети заедно. А уважението, което би трябвало да…
Интеркомът се включи и Стария остави Хъл на изчакване с немалка доза задоволство.
— Какво има? — попита грубо.
— Извинете за притеснението, сър — отвърна дежурният, — но току-що дойде обаждане по извънредната линия на господин Конклин.
— Моля? Алекс е мъртъв. Сигурен ли сте?
— Напълно, сър. Линията още е активна.
— Добре, слушам ви.
— Чу се шум от боричкане, после някой произнесе име, звучеше като „Борн“.
Директорът изпружи гръб, мрачното му настроение мигом се изпари.
— Борн — това име ли ти се счу, синко?
— Определено звучеше близко до него. И същият глас каза нещо като „ще те убия“.
— Откъде е обаждането? — попита Стария.
— Връзката прекъсна, но пуснах обратно проследяване. Номерът е на магазин в Александрия. „Линкълн Файн Тейлърс“.