Шеста глава
Първите два изстрела минаха над главата му, докато се навеждаше. Изправи се и с все сила ритна една от торбите с боклук към агентите. Торбата уцели единия и се пръсна във въздуха. Отпадъците се разхвърчаха във всички посоки и двамата агенти отстъпиха задавени, с насълзени очи, вдигнали ръце пред главите си.
Борн подскочи и счупи крушката на тавана, коридорът потъна в мрак. Той се обърна, светна си с фенерчето и видя плътната стена в другия край на коридора. Все трябва да има изход, как…?
Тогава го видя и незабавно изгаси светлината. Чу как двамата агенти си крещят един на друг и се опитват да се окопитят. Завтече се към далечния край на коридора и коленичи, опипвайки слепешката пода, за да намери металния обръч, който проблесна под снопа на фенерчето преди малко. Напипа го, прокара показалеца си през него и дръпна. Капакът към подземието се отвори. Лъхна го спарен, влажен въздух.
Тръгна надолу без нито миг колебание. Обувката му напипа стъпало и той заслиза, затвори капака над себе си. Най-напред усети миризмата на препарат срещу пълзящи насекоми, светна с фенерчето и видя песъчлив циментов под, осеян с изсъхналите скелети на хлебарки — като с есенни листа. Поровичка из нахвърляните кутии, кашони и щайги и намери каквото му трябваше. Изкачи се обратно по стълбата и пъхна дебелия железен лост през дръжката на капака. Не уплътняваше добре; лостът остана хлабав, но на повече не можеше да разчита. Докато се придвижваше по скърцащия под обувките му под, осеян с хлебарки, си помисли, че трябва достатъчно време, за да се добере до шахтата за доставките, каквато имаха всички търговски сгради.
Над главата му се чуваше блъскането на агентите, които яростно дърпаха капака. Знаеше, че при толкова силни вибрации лостът ще се изхлузи от обръча. Но вече бе видял металната врата с две крила, която водеше към улицата, и се изкатери по късата циментова стълба. Капакът зад него се отвори, с трясък. Борн изгаси фенерчето в мига, в който агентите скочиха на пода на мазето.
Беше в капан — знаеше го. Опита ли се да отвори металните крила на вратата, ще освети помещението достатъчно, за да бъде застрелян, преди да успее да стигне до тротоара. Обърна се и безшумно слезе по стълбата. Усещаше как обикалят из мазето и търсят ключа за осветлението. Двамата си разменяха приглушени кратки фрази, което означаваше, че са изпечени професионалисти. Борн се промъкна между натрупаните камари с провизии. Той също търсеше нещо конкретно.
Щом лампата светна, двамата агенти се разделиха, за да огледат по-добре мазето.
— Ега си лайнарника! — изруга единият.
— Ще го преживеем — успокои го другият. — Но къде, по дяволите, е Борн?
Лицата и на двамата бяха невъзмутими и спокойни, изглеждаха почти еднакви. Бяха в стандартни униформи на Агенцията, физиономиите им също бяха стандартни, в унисон с изискванията за сигурност, предписани от Агенцията. Но Борн имаше богат опит с хората, които ЦРУ оплита в мрежите си. Познаваше мисленето им и съответно — действията им. Макар и разделени физически, оперативните агенти винаги се движеха по двойки. Те не биха помислили рационално къде би могъл да се скрие. По-скоро щяха да разделят мазето математически, на квадранти и да ги претърсват методично като машини. Борн знаеше, че неизбежно ще го открият, но поне щеше да ги изненада.
Беше наясно, че щом се появи, те ще действат светкавично. Разчиташе на това и съобрази скривалището си с това предположение. Беше се свил в един кашон, очите му смъдяха от изпаренията от промишлени почистващи препарати на основата на сода каустик, с които си поделяше оскъдното пространство. Ръката му опипа мрака наоколо. Стигна до облия силует на предмет, който му се стори подходящ, взе го. Беше консерва — достатъчно тежка за целта.
Чуваше ударите на сърцето си, по стената зад кашона, в който се бе настанил, дращеше плъх. Всичко останало тънеше в тишина, докато агентите продължаваха обстойното си и методично претърсване. Борн чакаше търпеливо, свит на кълбо. В един миг неговият съгледвач, плъхът, престана да дращи. Значи поне един от агентите е наблизо.
Беше тихо като в гроб. После изведнъж се чу рязко поемане на въздух, шумолене на плат точно над главата му, и той скочи, избутвайки капака. Агентът, стиснал пистолета си, отстъпи назад. Партньорът му в другия край на помещението се завъртя. С лявата си ръка Борн сграбчи близкия агент за ризата и го дръпна напред. Онзи инстинктивно се отдръпна назад, за да се освободи, Борн се хвърли напред, използвайки инерцията на другия, за да блъсне гърба и главата му в тухлената стена. Чу пищенето на плъха дори докато агентът забелваше очи и тялото му се свличаше в безсъзнание.