Вторият агент бе направил две крачки напред, но реши да не влиза в ръкопашен бой и насочи глока си към гърдите му. Борн хвърли консервата в лицето му. Докато онзи си пое дъх, Борн покри разстоянието, което ги делеше, вдигна ръка отстрани към шията му и го повали.
Миг по-късно вече се беше покачил по бетонното стълбище и отваряше металните капаци към свежия въздух и синьото небе. След като ги затвори зад гърба си, той спокойно тръгна по тротоара и продължи напред, докато стигна до „Розмонд Авеню“. Там се смеси с тълпата.
Километър по-нататък, след като се увери, че не го следят, Борн влезе в един ресторант. Докато се настаняваше, огледа всички в салона за нещо необичайно — преднамерено нехайство или прикрита бдителност. Поръча си сандвич и кафе, стана и се запъти към задната част на заведението. След като се убеди, че мъжката тоалетна е празна, се заключи в една кабинка, седна на тоалетната чиния и отвори плика, адресиран до Конклин, който му даде Файн.
Вътре намери самолетен билет първа класа за Будапеща на името на Конклин и ключ от стая в грандхотел „Данубиус“. За миг остана втренчен в двата предмета, недоумявайки защо ли Конклин е възнамерявал да пътува за Будапеща и дали убийството му има нещо общо с това пътуване.
Взе мобилния телефон на Алекс и набра местен номер. Стана му по-добре, че все пак намери за какво да се хване. Дерон вдигна след третото позвъняване.
— Мир, любов и разбирателство.
Борн се засмя.
— Джейсън е.
Никога не знаеше как ще поздрави Дерон при вдигането на слушалката. Този човек беше стопроцентов артист в занаята си. По стечение на обстоятелствата беше фалшификатор. Изкарваше си хляба, като правеше копия на стари майстори и ги продаваше на богаташите да си украсяват именията. Правеше толкова точни копия, така изпилваше всеки детайл, че сегиз-тогиз някоя негова творба се продаваше на търг или се озоваваше в музейна сбирка. Между другото, ей така, за забавление, фалшифицираше и други неща.
— Следя новините и определено може да се каже, че не са благоприятни за теб — чу се гласът на Дерон, белязан с лек британски акцент.
— Това го зная — кажи нещо ново.
Някой влезе в мъжката тоалетна и Борн млъкна. Стана, стъпи от двете страни на тоалетната чиния и надникна над паравана. Пред писоара стоеше мъж с прошарена коса и брада, накуцваше с единия крак. Носеше тъмно велурено сако и черен панталон — нищо особено. При все това Борн изведнъж се почувства в капан. Едва овладя порива си да изскочи незабавно от кабинката.
— Мамка му, онзи ти диша във врата, а? — Винаги му беше забавно да чуе ругатня от тази фина, културна уста.
— Да, ама напоследък го изгубих. — Борн излезе от тоалетната и се върна в ресторанта, като се оглеждаше предпазливо. Намери сандвича си на масата, кафето беше изстинало. Махна на келнерката и я помоли да му донесе друго.
— Виж, Дерон, трябват ми обичайните неща — паспорт и контактни лещи по моята рецепта — рече тихо в телефона, щом жената се отдалечи. — И, разбира се, поръчката е за вчера.
— Националност?
— Нека си остана американец.
— Супер хитро — онзи няма да го очаква.
— Да речем. Искам паспортът да е на името на Александър Конклин.
Дерон подсвирна.
— Ти поръчваш, Джейсън. Дай ми два часа.
— Имам ли избор?
В ухото му изригна хихикането на Дерон.
— Ами да, имаш — можеш да си останеш с празни ръце. Снимките ти ги имам. Коя да сложа? — Щом Борн му каза, той попита: — Сигурен ли си? Там си нула номер. Изобщо не си приличаш.
— Ще си заприличам, като приключа с гримирането — отвърна Борн. — Все пак съм в топ десет на Агенцията.
— Бих казал, че си номер едно — с куршум в челото. Къде ще се видим?
Борн му определи среща.
— Чудесно. Ей, Джейсън, виж… — Изведнъж тонът на Дерон стана сериозен. — Предполагам, че не ти е лесно. Така де, сигурно си ги видял?
Борн се втренчи в чинията си. Защо ли си поръча сандвич. Доматът имаше суров, кървав вид.
— Да, видях ги.
Какво би станало, ако можеше да върне времето назад и Алекс и Мо се появят пред него точно в този момент? Страхотен номер. Но миналото си остава в миналото и с всеки следващ ден избледнява все повече и повече.