Дерон отключи куфарчето си и подаде на Борн тънък пакет.
— Паспорт и лещи.
— Мерси. — Борн прибра пакета. — Ще си получиш парите до седмица.
— Няма проблем. — Махна с артистичната си ръка с дълги пръсти. — При мен винаги имаш кредит. — Подаде на Борн още нещо. — Напечените ситуации изискват извънредни мерки.
Беше пистолет.
— От какво си го направил? Страхотно е лек!
— Керамика и пластмаса. Разработвам го вече няколко месеца — отвърна Дерон с нескрита гордост. — За далечна стрелба не става, но на близо е супер.
— Пък и няма да го засекат на летището — додаде Борн.
Дерон кимна.
— Имам и патрони — подаде му кутийка. — Керамика с пластичен връх, малък калибър. Има и друго предимство… виждаш ли тези отвори върху цевта — разсейват шума при изстрелването. Стрелбата е почти безшумна.
— Това не намалява ли ударната сила? — смръщи чело Борн.
— Добрата стара балистика, мой човек — засмя се Дерон. — Повярвай ми, уцелиш ли някого с това, няма да мръдне.
— Ти си човек с необикновени способности, Дерон.
— Ами такъв съм си. — Фалшификаторът въздъхна дълбоко. — Да копираш стари майстори е очарователно, признавам. Нямаш представа колко много научих, докато изучавах техниките им. От друга страна, светът, който ти разкри пред мен — свят, който малцина освен нас познават… Ето това аз наричам предизвикателство. — Беше излязъл вятър, влажен предвестник на промяната, Дерон се сгуши в яката си. — Признавам, някога тайничко се надявах да продавам някои от най-необикновените си произведения на хора като теб. — Поклати глава. — Вече не. Сега работя единствено за забавление.
Борн забеляза мъж в тренчкот да се спира пред една витрина и да пали цигара. Задържа се там повечко време, загледан в мострите. Проблемът беше, че в магазина се продаваха дамски обувки. Борн направи на спътника си знак с ръка и двамата свирнаха наляво, отдалечавайки се бързо. Борн се възползва от гладките повърхности, покрай които минаваха, за да види какво става зад тях. Мъжът с тренчкота беше изчезнал.
Борн опипа пистолета, който му се стори лек като перце.
— Колко? — попита.
Дерон сви рамене.
— Това е прототип. Да се уговорим така — ще определиш цената в зависимост от това каква работа ти е свършил. Разчитам на коректността ти.
Когато пристигна в Будапеща, Итън Хърн дълго време не можа да свикне с факта, че унгарците са колкото лишени от въображение, толкова и буквални. В подкрепа на това му впечатление, бар „Ъндърграунд“ се намираше в подземието на старо кино в Пеща, на улица „Терез Кьорута“ № 30, и беше кръстен на популярния едноименен филм на не по-малко популярния режисьор Емир Кустурица. По скромното мнение на Хърт барът беше постмодерен в най-пошлия смисъл на думата. По тавана се кръстосваха стоманени греди, между тях се въртяха огромни заводски вентилатори и с мъка раздухваха натежалия от дим въздух над главите на посетителите, които пиеха и танцуваха. Но най-ужасното беше музиката — поне според Хърн. Шумна и какофонична смесица от тягостен гръндж и запотен фънк.
Странно, но Ласло Молнар като че ли не обърна внимание на всичко това. Напротив, изяви желание да се настанят насред поклащащата се пасмина — явно не му се прибираше у дома. Създаваше впечатление на чувствителен и избухлив човек — поне според преценката на Хърн, — смехът му беше рязък и стържещ, погледът му обикаляше трескаво помещението, без да се задържа задълго върху нищо и никого, сякаш той носеше в сърцето си дълбока и мрачна тайна. Професията на Хърн го сблъскваше с много пари. Не за пръв път се запита дали всичкото това изобилие и охолство не оказва разрушително влияние върху човешката психика. Може би липсата на стремеж към забогатяване у него се дължеше именно на това.
Молнар настоя да почерпи. Избра отвратително сладък коктейл, наречен „Козуей Спрей“ — уиски, сода с джинджифил, портокалов ликьор и лимон. Намериха си маса в един ъгъл, където беше толкова сумрачно, че едва виждаха менюто пред себе си, и продължиха разговора си за опера, който в тази обстановка звучеше абсурдно.
Хърн забеляза Спалко едва на второто питие — мярна го в тълпата в другия край на заведението. Придружаваха го двама мъже. Тримата не се вписваха в атмосферата на клуба, но пък, помисли си Хърн, двамата с Ласло Молнар също не изглеждат много-много на място тук. Спалко го отведе в един мрачен коридор, осветен от мънички като топлийки крушки. Отвори тясна врата, Хърн предположи, че води към кабинета на управителя. Озоваха се в празна стая.