— Добър вечер, Итън — усмихна се Спалко, докато затваряше вратата зад себе си. — Както виждам, си заслужи хонорара. Браво!
— Благодаря, сър.
— Е, оттук поемам аз — сърдечно продължи Спалко.
През стените тътнеха баси — разтърсващи до мозъка на костите.
— Не искате ли да ви запозная?
— Не е нужно, уверявам те. Време е да се прибираш и да отдъхнеш. — Погледна си часовника. — Всъщност, като гледам колко е часът, защо утре не си вземеш почивен ден.
Хърн се изопна.
— Не бих си позволил…
— Напротив, Итън, би си позволил — изсмя се Спалко. — Настоявам…
— Но нали сам казахте, че понякога…
— Виж, момчето ми, аз съм този, който определя политиката на фирмата, и пак аз съм този, който казва кога се правят изключения от общите правила. Щом пристигне разтегаемият ти диван, прави каквото искаш, но утре да те няма на работа.
— Добре, сър. — Младежът наведе глава, ухилен до ушите. Не беше си взимал почивен ден от три години. Да прекара цялата сутрин в леглото, без да прави нищо, освен да разгръща вестника и да си маже мармалад върху препечена филийка — звучеше фантастично. — Благодаря ви, сър. Не можете да си представите колко съм ви задължен.
— Ами върви тогава. Когато се върнеш на работа, ще съм готов с отговора и коментарите върху презентационното ти писмо. — Изведе Хърн от задушния кабинет. Щом младежът се заизкачва към изхода, кимна на двамата си придружители и те потънаха в подивялата тълпа.
Ласло Молнар вече бе започнал да се оглежда през пелената от дим и разноцветни светлини за новия си приятел. Останал сам, отначало той ангажира вниманието си с въртящото се дупе на девойчето с къса пола наблизо, но след известно време забеляза, че приятелят му доста се позабави. Изненада се, когато вместо младежа на масата му се появиха двама мъже и се настаниха от двете му страни.
— Какво става тук? — Гласът му трепереше от страх. — Какво искате?
Двамата мълчаха. Този отдясно го сграбчи с такава сила, че Молнар потрепери. Беше твърде стреснат, за да изкрещи, а и да го беше сторил, невъобразимата шумотевица в клуба щеше да погълне вика му. Така че той стоеше вцепенен, докато мъжът отляво заби спринцовка в бедрото му. Всичко свърши за секунди, беше извършено толкова дискретно под масата, че нямаше как да се забележи отстрани.
Бяха нужни трийсетина секунди, за да подейства упойката. Молнар забели очи, миг по-късно тялото му се отпусна. Мъжете бяха подготвени за това, изправиха се, подхванали го помежду си, после си запроправяха път през тълпата.
— Хич не носи — подметна единият към танцуващ наблизко младеж и се ухили. — Какво да ги правиш такива като него?
Онзи сви рамене, засмя се на свой ред и продължи да си танцува. Изнесоха Ласло Молнар от „Ъндърграунд“, без никой да им обърне внимание.
Спалко ги чакаше в дълго лъскаво беемве. Напъхаха отпуснатото тяло на Молнар в багажника и се настаниха отпред — единият зад волана, другият — вдясно от него.
Беше безоблачна светла нощ. Пълнолуние. Спалко имаше чувството, че само да протегне пръст, и ще претърколи месечината по кадифената маса на небето.
— Как мина? — попита.
— По мед и масло — отвърна шофьорът и запали двигателя.
Борн напусна „Тайсънс Корнър“ по възможно най-бързия начин. Беше преценил, че мястото е сигурно за среща с Дерон, но в ситуация като тази „сигурно“ бе доста относително понятие. Отправи се към „Уолмарт“ на „Ню Йорк Авеню“. Магазинът се намираше в самия център на града и вътре беше достатъчно оживен, за да се надява да остане незабелязан.
Спря на паркинга между Дванайсета и Тринайсета улица, от другата страна на авенюто. На небето се скупчиха облаци. От юг изглеждаше зловещо и мрачно. Борн влезе в магазина, избра си дрехи, тоалетни принадлежности, зарядно за мобилния телефон, още някои дреболии. Сети се да потърси и раница, за да сложи багажа си в нея. Докато чакаше на касата и се придвижваше напред с опашката, го обзе нарастващо безпокойство. Стараеше се да не гледа към определен човек, но да улавя всички погледи, насочени към него, било то и за кратко.
Имаше доста материал за обмисляне. Беше обявен за издирване от ЦРУ и за главата му бе определена доста висока цена. Преследваше го харизматичен младеж с изключителни качества, който се оказа сред най-изтъкнатите професионални убийци в света. Загуби двамата си най-близки приятели и по всичко личеше, че единият е бил замесен в опасна нелегална мрежа.