Погълнат от грижи, пропусна да забележи шефа на охраната на магазина, който го следеше отдалеч. Рано сутринта служителят бе запознат със случая от пристигнал на място агент на ЦРУ, получи информация за издирвания беглец и негова снимка, която и бездруго вече познаваше от телевизията. Инструкциите бяха да си отваря очите на четири и да следи за евентуална поява на беглеца. Агентът спомена, че целта е да се изгради плътна полицейската мрежа, затова ЦРУ обикаля всички големи магазини, кина и тъй нататък и запознава лично охраната по места с важността на залавянето на Джейсън Борн. Изпълнен едновременно с гордост и страх, шефът на охраната на „Уол-март“ забърза към офиса си и набра номера, който му даде агентът.
Секунди след като бдителният служител затвори телефона, Борн беше в мъжката тоалетна, с помощта на току-що закупената електрическа машинка се обръсна почти нула номер. Преоблече се в джинси, карирана каубойска риза с перлени копчета и кецове „Найки“. Пред едно от огледалата над мивките извади комплекта с гримове, които избра на щанда за козметика. Постара се да не прекалява с фон дьо тена, но в същото време да изглежда доста по-мургав. С черен молив уплътни и подчерта веждите си. Лещите, които му даде Дерон, оцветиха сивите му очи в мътнокафяво. Сегиз-тогиз се налагаше да спира, прекъсван от случаен посетител, но като цяло мъжката тоалетна не бе много посещавана.
Приключи и се погледна в огледалото. Нещо липсваше — добави бенка на скулата си, така че да се забелязва отдалеч. Сега вече дегизировката бе пълна. Метна раницата си на гръб и излезе, прекоси магазина и се насочи към главния вход.
Мартин Линдрос беше в Александрия и се опитваше да разбере причините за провала в „Линкълн Файн Тейлърс“, когато му се обади шефът на охраната на „Уолмарт“ на „Ню Йорк Авеню“. Тази сутрин заместник-директорът на ЦРУ каза на детектив Хари Харис, че ще трябва да се разделят, за да покрият по-голям периметър с екипите си. Бяха се чули контролно няма и десетина минути по-рано и Линдрос знаеше, че Харис е по-близо до „Уолмарт“. Колебаеше се как да постъпи. Заради фиаското в шивашкия магазин директорът щеше да го върти на шиш. Ако Стария разбере, че Линдрос е допуснал редови щатски полицай да отиде преди него на мястото, където за последен път е видян Джейсън Борн — край с него. Кофти ситуация, рече си и натисна газта. Но пък, от друга страна, нали най-важното е да заловят Борн. Изведнъж реши. Майната им на вътрешните търкания и на вечните тайни. Вдигна телефона, поиска да го свържат с Харис и му даде адреса на „Уол-март“.
— Чуй ме добре, Хари, трябва да се приближиш незабелязано. Задачата ти е да покриеш района. Важното е да не оставиш възможност за бягство на Борн — това е всичко, което се иска от теб. При никакви обстоятелства не бива да се показваш или да се опитваш да го арестуваш. Ясно ли е? След няколко минути съм при теб.
„Не съм чак такъв тъпанар, какъвто изглеждам“, помисли си Хари Харис и даде нареждания на трите полицейски коли, които бяха под негов контрол. „И определено не съм толкова глупав, за колкото ме има Линдрос.“ Имаше доста богат опит с федералните и не можеше да се каже, че харесва стила им на работа. Всички се смятаха за богове, все едно другите полицаи нямат идея за какво става въпрос и трябва някой да ги дундурка и да им обяснява като на малоумни. Това отношение бе заседнало като кост в гърлото на Харис. Всеки път, щом Хари понечеше да сподели някоя своя хипотеза по случая, Линдрос го прекъсваше. Е, какъв е смисълът да му казва мнението си сега? Заместник-директорът го смяташе за най-обикновено товарно муле, което би трябвало да е толкова благодарно за честта да работи с ЦРУ, че от признателност да изпълнява безропотно и незабавно всяка заповед. За Харис вече беше съвсем ясно, че е изолиран от играта. Линдрос умишлено не му каза за акцията в Александрия. Инспекторът дочу за нея съвсем случайно. Паркира пред „Уол-март“, взел категоричното решение да поеме нещата изцяло под свой контрол, докато все още има тази възможност. Грабна радиостанцията си и започна да крещи заповеди на хората си.
Борн тъкмо излизаше от „Уол-март“, когато забеляза три коли от Щатската полиция на Вирджиния да приближават по „Ню Йорк Авеню“ с виещи сирени. Притаи се в сенките на фоайето. Нямаше никакво съмнение — идваха право към магазина. Значи са го усетили. Но как? Точно в момента нямаше време за анализи. Трябваше да се съсредоточи върху плана си за бягство.