Полицейските коли намалиха и преградиха изхода на паркинга, като блокираха движението и предизвикаха шумни псувни от страна на шофьорите. Борн можеше да се сети само за една причина, която би накарала щатски полицаи да напуснат района си на действие — ЦРУ. Колегите им от Вашингтонската полиция щяха да позеленеят от яд.
Взе телефона на Алекс и набра номера за спешни случаи на полицията.
— Тук детектив Моран от Щатската полиция на Вирджиния — представи се. — Бихте ли ме свързали с някой от шефовете, пронто.
— На телефона началникът на Трето районно Бъртън Филипс — чу се смразяващ глас в слушалката.
— Слушай, Филипс, на твоите момчета им се каза по никакъв начин да не ни се бъркат в работата. А какво да видя, патрулките ви са цъфнали пред „Уол-март“ на „Ню Йорк Авеню“ и…
— Това е моят район, Моран. Какво, по дяволите, става тук!
— Изобщо не те касае — сряза го Борн с възможно най-наглия си тон. — От тебе искам да си извадиш мегафона и да разкараш тия малоумници от главата ми.
— Нямам никаква представа на какво се дължи гадното ти отношение, Моран, но на мене тия не ми минават. До три минути съм при теб и те уверявам, че няма да ти се размине. Лично ще ти откъсна топките — една по една!
За нула време улицата се напълни с ченгета. Вместо да се върне в магазина, Борн изпъна левия си крак и без да го свива, куцук-куцук, се отправи спокойно навън, в компанията на десетина други купувачи. Половината от ченгетата, воглаве с длъгнест прегърбен детектив с мършаво лице, набързо огледаха лицата на излизащите, включително Борн, и продължиха към вътрешността на магазина. Останалите се пръснаха из паркинга. Двама-трима отцепиха района между Дванайсета и Тринайсета улица, още толкова се заеха да задържат прииждащите клиенти в колите им. Имаше и няколко, които говореха нещо по радиостанциите си и координираха трафика.
Вместо да се насочи към колата си, Борн свърна вдясно и тръгна към рампите в задната част на сградата, откъдето зареждаха стоката. Мярна три-четири камиона с ремаркета, които чакаха за разтоварване. Диагонално отсреща се падаше паркът „Франклин“. Отправи се в тази посока.
Някой извика подире му. Той продължи, сякаш не е чул нищо. Завиха сирени — Борн си погледна часовника. Началник Бъртън Филипс дойде точно навреме. Борн почти беше заобиколил сградата, когато се чуха нови, по-настоятелни викове. Веднага след това избухна свада, заваляха остри реплики, прераснали в напълно ненужна размяна на ругатни.
Борн се обърна и видя прегърбения детектив, извадил служебния си револвер. Зад него приближаваше тичешком Филипс, прошарената му коса блестеше на слънцето, едрото му лице пламтеше от усилието, а и от ярост. Както подобава на човек с положение, по петите му топуркаха двама здравеняци, въоръжени със свирепи намръщени физиономии, внушителни като плещите им. С дясната си ръка придържаха кобурите и изглеждаха готови да разкъсат на парчета всеки, който прояви глупостта да противоречи на началника им.
— Ти ли се шефът на тия рейнджъри от Вирджиния? — провикна се Филипс.
— Сигурно имаш предвид щатски полицаи — поправи го прегърбеният детектив. — Да, аз съм шефът. — Изгледа изпод вежди униформените си вашингтонски колеги. — Какво, по дяволите, правите тука. Ще ми съсипете операцията.
— Твоята операция! — Началник Филипс съвсем избесня: — Веднага да изчезваш от района ми, тъпанар такъв!
Мършавото лице на детектива побеля като платно.
— Ти кого наричаш тъпанар, бе!
Борн ги остави да си крещят. Паркът го очакваше. Тъй като инспекторът вече го беше видял, трябваше да помисли за незабавното си бягство. Плъзна се до ъгъла на сградата, мина покрай редицата камиони и намери един, който вече беше разтоварен. Влезе в кабината. Ключът си беше на мястото и той го завъртя. Камионът запали с басов тътен.
— Ало, пич, к’во става тука?
Шофьорът отвори рязко вратата. Беше бабанка с врат като дънер и не по-фини ръце. Завъртя се и с точно движение измъкна от тайник на вратата пистолет. Борн стовари свития си юмрук върху хрущяла на носа му. Шурна кръв, онзи размъти поглед и изпусна пистолета.
— Съжалявам, пич — рече Борн и го цапардоса така, че дори човек с габаритите на вол, каквито имаше този, със сигурност да изгуби съзнание. Сграбчи го за колана и го издърпа в кабината на мястото до шофьорското, после тресна вратата и подкара камиона.
В същия момент на сцената се появи нова фигура. Към двамата полицаи се втурна по-млад мъж и започна да ги разтървава. Борн го позна: Мартин Линдрос, заместник-директорът на Агенцията. Така значи, Стария е възложил на Линдрос да ръководи акцията по изпълнение на заповедта за елиминиране. Лошо. Алекс беше споменавал на Борн, че Линдрос е необичайно умен и интелигентен за агент. Ако се съди по хитро оплетената мрежа в Стария град, явно наистина няма да го надиграе лесно.