Но в момента нямаше време за мислене, защото Линдрос забеляза камиона и се втурна да го спре.
— Никой да не напуска района! — разкрещя се той.
Борн не му обърна внимание и натисна газта. Знаеше, че не може да рискува да застане лице в лице с Линдрос. Богатият практически опит щеше да помогне на агента да разкрие маскировката му.
Заместник-директорът извади пистолета си. Борн го видя да се засилва, размахвайки ръце и крещейки, към желязната порта, през която трябваше да излезе камионът.
Чули заповедите, две от вирджинските ченгета, заели позиции край портата, трескаво я затвориха, в същото време кола на ЦРУ проби блокадата на „Ню Йорк Авеню“ и се опита да засече камиона.
Борн натисна газта до дупка и камионът подскочи напред като ранен звяр. Ченгетата се разбягаха в мига, в който машината се блъсна в портата, извади я от пантите, вдигна я във въздуха и двете й крила с трясък се сгромолясаха от двете страни на входа. Последвалата го кола излетя като ракета през дупката в оградата и с лекота настигна камиона. Борн знаеше, че няма начин да се измъкне от кола на ЦРУ с това тромаво чудовище, но пък размерите му, макар и да бяха недостатък по отношение на скоростта, си имаха други предимства.
Позволи на колата да го доближи. Тя се плъзна напред и се изравни с кабината. На седалката до шофьора Борн видя Мартин Линдрос, беше стиснал съсредоточено устни, в ръката му имаше пистолет. Прицели се, подпирайки се на другата си ръка. За разлика от екшън героите, Линдрос знаеше как се стреля от движещо се превозно средство.
В мига, преди да се чуе изстрел, Борн сви рязко вляво. Камионът удари колата, Линдрос насочи пистолета си нагоре, докато шофьорът се опитваше да мине покрай редицата паркирани коли от другата си страна.
Щом колата стъпи обратно на шосето, Линдрос откри огън по камиона. Ъгълът му беше лош, подскачаше непрекъснато, но стрелбата му бе достатъчно точна, за да накара Борн да завърти волана надясно. Един куршум проби страничното стъкло, други два се забиха в дясната седалка и уцелиха шофьора на камиона.
— Дявол да те вземе, Линдрос — изруга Борн. Въпреки критичните обстоятелства не му се искаше да стане причина за смъртта на невинен човек. Моментално се насочи на запад към близката болница на университета „Джордж Вашингтон“ на Двайсет и трета улица. Зави надясно, после наляво по „Кей Стрийт“, носеше се с гръм и трясък, мина на червено, увиснал върху клаксона. Един шофьор на Осемнайсета улица, вероятно полузадрямал на волана, не чу предупреждението и се удари челно в задната дясна част на камиона. Борн се наклони опасно, успя да овладее камиона и продължи напред. Колата на Линдрос го следваше неотлъчно, но не можеше да го изпревари, понеже двете платна на „Кей Стрийт“ бяха разделени от алея с дървета и нямаше откъде да се мине. Борн имаше намерение да свърне по Двайсет и втора и да остави ранения шофьор в болницата, но миг преди да завие наляво, видя отсреща да се задава колата на Линдрос. Заместник-директорът се показа през прозореца и откри огън — стреляше съсредоточено и методично.
Борн натисна газта и камионът дръпна напред. Нямаше друг начин, освен да мине през тунела и да заобиколи болницата от далечната страна. Още щом наближи входа, усети нещо нередно. Тунелът под „Уошингтън Съркъл“ беше потънал в мрак — от другата му страна не проблясваше нито лъч светлина. Това можеше да означава само едно: че пътят е блокиран и двете платна на „Дей Стрийт“ са барикадирани със стена от коли.
Навлезе в тунела със скорост и щом тъмнината го обгърна, скочи върху спирачката. В същото време ръката му натисна мощния клаксон. Пронизителният звук побесня между камъка и бетона и заглуши свиренето на гумите при резкия завой наляво, който направи Борн. Кабината мина в другото платно и камионът застана перпендикулярно на пътя. Борн моментално изхвърча от кабината и хукна с всичка сила покрай северната стена под прикритието на последната кола, която успя да мине по отсрещното платно. Колата забави ход, любопитният шофьор подаде глава да види какво е станало, но мярна полицейските коли зад себе си, даде газ и отмина. Камионът, проснат напряко през платната на „Кей Стрийт“, скриваше Борн от преследвачите му. Беглецът заопипва стената да намери аварийната стълба, скочи на първото стъпало и в мига, в който полицаите осветиха района с ярки прожектори, започна да се катери. Извърна глава, затвори очи и продължи нагоре.