Части от секундата по-късно прожекторите намериха камиона и платното под него. Борн, стигнал почти до свода на тавана, различи фигурата на Мартин Линдрос. Агентът говореше по радиостанцията, прожекторите осветяваха отсрещната страна. Камионът беше в капан. Агентите прииждаха и от двете страни на „Дей Стрийт“ с извадени в готовност пистолети.
— В кабината на камиона има някой, сър — подвикна един от агентите. — Прострелян е, кърви доста зле.
Линдрос спринтираше с всичка сила, лицето му навлезе в осветения периметър, по него личеше напрежение.
— Борн ли е?
Високо над главите им Борн стигна до аварийния изход. Бутна капака, отвори го и се озова сред горичката от декоративни дървета около „Уошингтън Съркъл“. Край него беснееше трафикът — зловеща и безкрайна процесия от коли, движеща се сред постоянен смог. За ранения шофьор долу щяха да се погрижат. Беше ред на Борн да спасява себе си.
Девета глава
Хан твърде много уважаваше уменията на Дейвид Уеб да изчезва незабелязано, за да прахосва усилия да го търси в бушуващото море от хора в Стария град. Вместо това съсредоточи усилията си върху агентите на ЦРУ и ги проследи до „Линкълн Файн Тейлърс“, където се срещнаха с Мартин Линдрос, за да си получат конското след неуспешната акция по унищожаването на Борн. Видя ги да разпитват шивача. В унисон с правилата за сплашване, го отведоха извън територията му — в случая, магазина, — блъснаха го на задната седалка на една от колите, задържаха го без обяснения, приклещен между двама агенти с каменни лица. По откъслечните фрази, които успя да дочуе от разговора между Линдрос и агентите, успя да разбере, че разпитът на Файн не е дал съществени резултати. Шивачът твърдял, че агентите нахълтали в магазина му толкова светкавично, че Уеб изобщо не успял да обясни защо е дошъл.
В крайна сметка го пуснаха. Линдрос прие това решение, но след като Файн се върна в магазина си, остави двама неангажирани агенти в немаркирана кола на отсрещната страна на улицата — в случай че Уеб реши да се свърже отново с шивача.
Двайсет минути след като Линдрос си тръгна, на агентите им писна. Изядоха си поничките, изпиха си колите и взеха да се оплакват как са ги оставили да висят на пост, докато колегите им дишат във врата на прословутия агент Дейвид Уеб.
— Никакъв Дейвид Уеб — обади се по-едрият. — Директорът изрично предупреди да използваме оперативното му име — Джейсън Борн.
Хан, който се намираше достатъчно близо, за да чува всяка тяхна дума, замръзна. Разбира се, беше чувал за Джейсън Борн. Дълги години Борн се славеше като най-изкусния наемен убиец в световен мащаб. Хан, който добре познаваше професионалната си среда, беше на мнение, че половината от историите за Борн са легенди, а другата половина — преувеличения. Просто не беше възможно един човек да притежава толкова дързост, опит, професионализъм и нюх за следене, колкото се приписваха на Джейсън Борн. Всъщност Хан донякъде се съмняваше, че такъв човек изобщо съществува.
И сега какво — седят си тука двамата агенти и си говорят за Дейвид Уеб, който всъщност бил Джейсън Борн! Хан почувства как мозъкът му се напряга до пръсване. Остана потресен до дъното на душата си. Дейвид Уеб явно не е обикновен професор по лингвистика, както се твърдеше в досието, дадено му от Спалко, а един от най-добрите професионални убийци. И в същото време човекът, с когото Хан си играеше на котка и мишка вече втори ден. Късчетата от пъзела започнаха да се подреждат в главата му. Припомни си как Борн го преметна в парка. Хан не си спомняше случай, в който да е променял лицето, косата и походката си и да не е успявал да заблуди преследвачите си. Но както се оказа, сега си имаше работа с Джейсън Борн — агент, за чиито умения и опит в дегизирането, наред с качествата му в много други области, се носеха легенди. И който очевидно по нищо не отстъпваше на самия Хан. Борн не би се вързал на стандартните трикове в бранша, колкото и хитри да са те. Хан си даде сметка, че ако иска да победи, ще трябва да вдигне летвата и да промени правилата на играта.
За миг се замисли дали Спалко е знаел кой всъщност е Уеб, когато му е давал цензурираното досие на професора. Колкото повече разсъждаваше по въпроса, толкова повече се убеждаваше, че е изключено да не е знаел. Още повече, че това се обясняваше и от факта, че Спалко се погрижи убийствата на Конклин и Панов да бъдат приписани на Борн. Класически пример на дезинформация. Докато ЦРУ смята, че убиецът е Борн, няма да хукне да търси реалния извършител другаде. И със сигурност няма да стигне до истинските причини за убийствата на двамата мъже. Спалко очевидно се опитваше да използва Хан за пионка в по-сложна игра — така, както използваше и Борн. Хан трябваше да разбере какво крои работодателят му — не би допуснал да бъде ничия пионка.