Озова се в съблекалнята на персонала. Стените бяха облицовани с бели плочки; върху бетонния под беше застлана пластмасова решетеста настилка за удобство на мъжете по пътя към душовете и обратно. Борн видя осем редици стандартни железни гардеробчета, повечето с най-обикновени ключалки. Вдясно беше входът за душовете и мивките. В по-малка зала зад тях бяха писоарите и тоалетните.
Борн надзърна предпазливо зад ъгъла и видя Ралф да се отдалечава към един от душовете. В банята имаше още един мъж, който вече се беше насапунисал. Стоеше с гръб към Борн и Ралф. Борн се огледа и веднага забеляза гардеробчето на Ралф. Вратата беше леко открехната, катинарчето си висеше на самата дръжка. Естествено. Все пак това е строго охраняван периметър — защо човек да не си остави шкафчето отключено за няколко минути, колкото да вземе душ? Борн отвори вратата изцяло и видя пропуска с името и снимката на Ралф върху потник, метнат на лавицата. Взе го. Наблизо беше гардеробчето на колегата на Ралф, който също се къпеше — и то зееше отворено. Смени катинарчетата и затвори шкафчето на Ралф. Така шофьорът щеше със закъснение да установи, че му липсва картата, а Борн се надяваше това време да му е достатъчно.
Грабна два чифта работни гащеризони от количка за пране, като все пак провери дали размерът горе-долу отговаря на номера му, преоблече се набързо. Увеси пропуска на Ралф на врата си, излезе и тръгна директно към митницата, откъдето се сдоби с график на излитащите в момента самолети. За Будапеща нямаше курс, но полет 113 на „Ръш Сървис“ излиташе за Париж след единайсет минути от четвърти товарен терминал. През следващите деветдесет минути нямаше нищо друго, но Париж така или иначе вършеше работа. Беше отправна точка за пътешествия из цяла Европа. Стигне ли до там, няма да е проблем да се добере до Будапеща.
Борн се завтече с бързи крачки по хлъзгавия плац. Вече валеше на талази, но поне нямаше светкавици, не се чуваше и тътен на гръмотевици. Това добре, защото не му се искаше поради някаква причина полет 113 да излети със закъснение. Ускори ход и се отправи към съседната сграда, където се намираха трети и четвърти товарен терминал.
Докато влезе вътре, беше вир-вода. Огледа се в двете посоки и енергично тръгна към хангара на „Ръш Сървис“. Имаше малко хора, което не беше добре. Безспорно беше по-лесно да се изгубиш в тълпа, отколкото да останеш незабележим сред шепа хора. Намери вратата с ограничен достъп, пъхна картата на Ралф в слота. С благодарност чу щракването на механизма. Бутна вратата и влезе. Докато напипваше пътя през мрачните коридори, хвърляше по някой поглед в помещенията, покрай които минаваше — бяха натъпкани догоре с опаковани пратки, носеше се остра миризма на лепило, стърготини и кашони. В целия хангар се усещаше една преходност, чувство за постоянно движение, за живот, подвластен на графици и атмосферни условия, за страха от грешка на машини или хора. Нямаше къде човек да подвие крак, да отдъхне.
Борн гледаше право пред себе си, вървеше с уверена тежка крачка, която не предполагаше някой да се усъмни в основанията му да е тук. Скоро стигна до друга врата, армирана. През прозорчето се виждаха самолетите, строени на плаца — от едни разтоварваха багаж, на други товареха. Не след дълго забеляза и джета на „Ръш Сървис“ с отворен търбух. До него имаше танкер с гориво, от който в момента го зареждаха. Процесът се надзираваше от мъж с дъждобран, чиято качулка беше паднала ниско над главата. Пилотът и помощникът му бяха в кокпита и извършваха необходимите рутинни проверки на уредите преди полет.
Ралф тъкмо се канеше да пъхне картата на Ралф в слота, когато мобилният телефон на Алекс иззвъня. Беше Робине.
— По всичко личи, че ще пътувам в твоята посока, Жак. Имаш ли възможност да ме посрещнеш на летището след около седем часа?
— Mais oui, mon ami. Обади се, като кацнеш. — Даде на Борн номера на мобилния си телефон. — Много се радвам, че ще те видя толкова скоро.
Борн разбра какво има предвид приятелят му — беше доволен, че Борн е успял да се измъкне от ЦРУ. „Рано е да се радваме, помисли си Борн, още е твърде рано.“ Но пък, от друга страна, от бягството го деляха броени минути. А междувременно…
— Откри ли нещо, Жак? Разбра ли какво е NX20?
— Струва ми се, че не. Няма данни за съществуването на подобен проект.