Самолетът тръгна рязко, ускори по пистата и корпусът се разтресе. Борн се подхлъзна и Хан се опита да отклони вниманието му от ножа, но получи удар по вътрешната страна на китката си. В следващия миг Хан се добра до острието и го пъхна под носа на Борн. Борн отскочи назад и леко встрани и без да иска, натисна дръжката на вратата на багажното. Подпомогната от възходящото движение на самолета, тя се отвори рязко.
Борн видя под себе си смътния силует на бягащата писта и сграбчи дръжката с две ръце в отчаян опит да се задържи в самолета. Налудничаво захилен, Хан се надвеси над него и описа широка дъга с ножа, за да му демонстрира как точно ще го разпори.
Хан атакува в мига, в който самолетът се отлепяше от пистата. В последната възможна секунда Борн освободи дясната си ръка. Тялото му, подпомогнато от гравитацията, се отплесна толкова силно навън, че лявата му ръка за малко да излезе от ябълката. На мястото на тялото му зейна дупка, която погълна Хан и той се стовари на пистата долу. Борн успя да го мерне за последно — сивкава топка на фона на черната настилка.
Самолетът се вдигаше все по-високо и Борн побърза да се прибере в търбуха му, далеч от отворената врата. Не беше лесно, дъждът плющеше в лицето му и го дращеше като шкурка. Вятърът го оставяше без дъх, но поне изтри и последните остатъци от гориво по лицето му, докато дъждът изплакна зачервените му очи и отми отровната течност от тялото му. Самолетът се наклони надясно и фенерчето на Хан се изтърколи да намери собственика си. Борн осъзна, че ако не влезе веднага, край с него. Ръката му бе натоварена повече, отколкото имаше сили да понесе.
Залюля крак и успя да се захване с лявата пета за прага. Набра се и с неистово усилие се придърпа още малко навътре, докато сгъвката на коляното му се намести върху рамката на вратата. Получил достатъчно стабилност и опора, завъртя се леко и застана с лице към багажното. С дясната си ръка напипа уплътнението и малко по малко премести тялото си към вътрешността на самолета. Последното, което успя да направи, бе да тръшне вратата след себе си.
Ожулен, окървавен и пребит, се строполи на пода и не мръдна. Останал сам в тъмнината на тресящата се утроба на самолета, видя отново малката каменна фигурка на Буда, която двамата с първата му жена бяха подарили на Джошуа за четвъртия му рожден ден. Дао държеше духът на Буда да бди над сина им от най-ранна възраст. Джошуа загина заедно с Дао и малката си сестричка при нападението на вражески самолет над реката, в която играеха.
Джошуа е мъртъв. Дао, Алиса, Джошуа — всички те са мъртви, телата им бяха разкъсани на парчета от градушката от куршуми, изсипана от пикиращия самолет. Няма начин синът му да е жив, няма начин. Да повярва в противното е все едно да признае, че е луд. Но тогава кой е този Хан и защо играе тази отвратителна и жестока игра?
Борн нямаше отговори на тези въпроси. Самолетът набра височина, пилотът установи постоянен курс и двигателите заработиха в друг режим. Температурата падна, от устата на Борн излизаше пара. Обви с ръце тялото си, треперещ. Не е възможно! Просто е изключено!
Нададе нечовешки вой и позволи на болката и отчаянието да го победят. Отпусна глава и зарида горчиво — това бяха сълзи на ярост и мъка. Отказваше да повярва.
Втора част
Единайсета глава
В търбуха на полет 113 Джейсън Борн спеше, ала в подсъзнанието му за пореден път се изтърколи нишката на живота, който бе погребал дълбоко преди много време. Сънищата му преливаха от образи, чувства, гледки и звуци — макар да беше посветил изтеклите междувременно години на тяхното изтласкване.
Какво се случи през онзи горещ летен следобед в Пном Пен? Никой не знаеше. По-точно, нямаше оцелели, за да разкажат. Известните факти: Борн е зает с някаква среща в климатизирания си офис в комплекса на Американското външно министерство и не го свърта от скука и отегчение; през това време жена му Дао води сина им и дъщеря им да поиграят в широката кална река току пред къщата им; изневиделица се появява вражески самолет и се спуска рязко над водата; открива стрелба по децата и жената на Борн.