— Значи поведението му ти се стори особено?
— Да, определено. Макар че го осъзнах по-късно. Но съм сигурна, че беше притеснен.
— Сам ли пътуваше министърът? — попита инспекторът.
— Не мога да кажа със сигурност. Валеше като из ведро, прозорците бяха замъглени — отвърна Берар. — Пък и да си призная, вниманието ми беше съсредоточено върху Робине.
— Да, апетитно парче — изкоментира Савой по-остро, отколкото бе възнамерявал. Оценяваше помощта на Берар — беше видяла накъде тръгва министърът, а по-късно откри и колата му пред жилищен блок в Гусенвил.
Мадмоазел Дютронк свали цигарата от устата си, погледът й беше фиксиран върху белега на врата на Борн.
— Раната ти пак се е разкървила. Ела. Трябва да се погрижим за нея.
Поведе го към банята, решена в морскосиньо и кремаво. Имаше прозорче към улицата, откъдето се процеждаше оскъдна светлина от намръщения ден. Сложи го да седне и проми раната със сапун и вода.
— Кървенето спря. — Намаза зачервеното място с антибиотичен крем. — Не си се порязал, без да искаш. Бил си се с някого.
— Не беше лесно да се измъкна от Щатите.
— Ти си същият твърдоглавец като Алекс. — Отдръпна се за миг, като че да го огледа по-добре. — Тъжен си, Джейсън. Потънал си в скръб.
— Мадмоазел Дютронк…
— Наричай ме Милен. Настоявам. — Умело приготви превръзка от стерилна марля и цитопласт и запечата раната. — Сигурно си променяш външния вид на всеки три дни.
— Да — той се усмихна в отговор на нейната усмивка. — Merci, Милен.
Докосна го нежно по бузата.
— Наистина изглеждаш ужасно тъжен. Знам колко бяхте близки с Алекс. Ти му беше като син.
— Той ли го каза?
— Не беше нужно. Винаги когато заговаряше за теб, в очите му проблясваше особено пламъче. — Огледа за последно превръзката. — Знам, че не съм сама в скръбта си.
Борн изпита силно желание да й разкаже всичко, да й признае, че го измъчва не само смъртта на Алекс и Мо, но и срещата с Хан. Успя да се въздържи. Нейната скръб й бе достатъчна.
— Каква ви е уговорката с Жак? — попита след малко. — Имате вид на хора, които не се понасят.
Милен отвърна поглед към фигуралното стъкло на прозорчето, по което се стичаше дъждът.
— Той прояви голяма смелост, като те доведе тук. Сигурно му е коствало много да ме помоли за помощ. — Застана с лице към Борн, в очите й напираха сълзи. Смъртта на Алекс явно бе изкарала на повърхността бурни чувства. Джейсън едва сега осъзна, че миналото на тази жена е разтърсено дълбоко от размътените води на настоящите събития. — На света има много мъка, Джейсън. — По бузата й се изтърколи една-единствена сълза, проблесна за миг и капна. — Преди Алекс в живота ми присъстваше Жак.
— Била сте негова любовница?
— Тогава той още не беше женен — поклати глава тя. — И двамата бяхме много млади. Правехме любов като луди и понеже и двамата, както казах, бяхме млади и зелени, аз забременях.
— Значи имате дете?
— Non. — Тя изтри очите си. — Не можех да го задържа. Не обичах Жак. Случилото се ми помогна да го разбера. Той ме обичаше и освен това… освен това беше ревностен католик.
Засмя се, но някак тъжно, Борн се сети за историята на Гусенвил, която му разказа Жак в колата — как франките били спечелени за църквата. Приемайки католицизма, крал Кловис е проявил прозорливост, но нещата опирали по-скоро до оцеляване и политика, отколкото до вяра.
— Жак никога не можа да ми прости. — В тона й нямаше самосъжаление, от което изповедта й прозвуча още по-разтърсващо.
Той се наведе и нежно я целуна и от двете страни, тя простена и го прегърна импулсивно.
Остави го да си вземе душ, а когато Борн излезе от банята, откри върху тоалетната чиния френска военна униформа, старателно скатана. Той се облече и погледна през прозореца. Вятърът люлееше яростно клоните на близката липа. Забеляза симпатична жена, около четирийсетгодишна, да слиза от колата си и да се качва в паркиран до тротоара ситроен, в който седеше мъж на неопределена възраст и нервно си гризеше ноктите. Жената отвори предната дясна врата и се пъхна вътре.