На пръв поглед най-обикновена сцена, ако Борн не беше видял тази жена на бензиностанцията. Същата, която се посъветва с Жак за предната си дясна гума.
Френското разузнаване!
Върна се бързо в дневната, където Жак още говореше по телефона. Щом видя изражението на Борн, министърът прекъсна разговора.
— Какво има, mon ami?
— Клопка — отвърна кратко Борн.
— Моля? Как е възможно!
— Не знам, но отсреща на улицата има черен ситроен с двама агенти вътре.
Милен дойде от кухнята.
— Други двама оглеждат сградата отзад. Но не се тревожи, няма как да разберат точно къде се намираш.
В този момент на вратата се позвъни. Борн извади пистолета си, но Милен го спря с поглед. Направи знак с глава и двамата мъже се дръпнаха встрани. Тя отвори и видя пред себе си инспектор Савой в доста окаян вид.
— Ален, bonjour — поздрави го.
— Съжалявам, че прекъсвам почивката ви — ухили се глуповато той, — но седях навън и в един момент се сетих, че живеете тук.
— Няма ли да влезете, ще ви направя кафе.
— Благодаря, ще трябва да откажа. Нямам време.
— И какво по-точно правехте пред дома ми? — попита Милен с огромно облекчение.
— Търсим Жак Робине.
— Министъра на културата? — облещи се тя. — И какво ще прави той точно тук, в Гусенвил?
— Знам точно толкова, колкото и вие — сви рамене Савой. — Но така или иначе, колата му е отсреща.
— Не можеш толкова лесно да излъжеш инспектора, Милен, прекалено умен е. — Робине се появи откъм дневната, закопчавайки бялата си риза. — Вече знае за нас.
Милен се извърна и стрелна с очи министъра. Той й се усмихна нежно.
Устните му обърсаха нейните, тялото му се прилепи до нейното.
Савой, проследил цялата сцена, пламна.
— Министър Робине… нямах представа… не исках да се натрапвам…
— Приемам извиненията ви — махна с ръка Робине. — Но кажете, за какво съм ви притрябвал?
Савой въздъхна облекчено и му подаде размазаното фотокопие на снимката на Борн.
— Издирваме този човек, господин министър. Известен убиец от ЦРУ, който нещо е побеснял. Имаме основания да смятаме, че е по следите ви и иска да ви убие.
— Но това е ужасно, Ален!
Борн, който наблюдаваше театъра от дъното на стаята, видя в изражението на Милен искрен потрес.
— Не познавам този човек — рече министърът, — нито пък имам някаква представа защо би искал да отнеме живота ми. Но знае ли човек какво се мъти в главата на един убиец, нали така? — Сви рамене и се обърна към Милен, която му подаде сакото и шлифера. — Така или иначе, май се налага по най-бързия начин да се прибера в Париж.
— Ще ви придружим — рече твърдо инспекторът. — Качете се при мен, а помощничката ми ще върне вашата кола. — Покани го с ръка. — Моля, заповядайте.
— Няма да откажа. — Робине му подаде ключа от пежото. — Оставям се на вашите грижи, инспекторе.
Обърна се и притисна Милен в прегръдката си. Савой се отдръпна дискретно с обяснението, че ще изчака в коридора.
— Изведи Джейсън до подземния паркинг — прошепна в ухото й. — Вземи куфарчето ми и преди да се разделите, му дай документите, които са вътре. — Каза й комбинацията и тя кимна.
Дютронк го погледна в очите и го целуна по устните.
— Умната, Жак.
Очите му отвърнаха безмълвно. Щом той се отдалечи, Милен бързо се върна в дневната.
Повика тихичко Борн и той се появи.
— Трябва да се възползваме максимално от предимството, което ти осигури Жак.
— D’accord — кимна Борн.
— Хайде, нямаме време за губене! — Милен взе куфарчето на Робине.
Отвори входната врата, огледа коридора и го поведе към подземния гараж. Спря пред металната решетка. Огледа плаца, доколкото можа.
— Паркингът изглежда чист, но все пак бъди нащрек — човек никога не знае.
Отвори куфарчето и му подаде пакет.
— Тук са парите, които ти трябват, заедно с лична карта и всичко останало. Казваш се Пиер Монтефор — куриер. Задачата ти е да предадеш лично на военното аташе в Будапеща свръхсекретни документи, при това не по-късно от шест вечерта местно време. — Пъхна в ръката му връзка ключове. — На третата редица, предпоследното място вдясно, ще видиш военен мотоциклет.
Борн и Милен се спогледаха за миг. Той понечи да каже нещо, но тя го изпревари.