Таксито го остави пред осветения търговски център „Мамут“ на площад „Москва“. Беше в доста мрачно настроение. Трябваше да си купи нови дрехи. Влезе в страната под името Пиер Монтефор, френски военен куриер, поради което на митницата почти не го проверяваха. Но преди да се появи в хотела като Алекс Конклин, трябваше да смени униформата, която му даде Жак.
Купи си рипсен панталон, памучна риза „Сий Айланд“ и черно поло, добави островърхи черни чепици и черно кожено яке. Обиколи магазините, сля се с тълпата от купувачи, постепенно попи енергията на мястото — за пръв път от дни имаше възможност да се разхожда свободно сред хората. Осъзна, че внезапното проясняване на настроението му се дължи на факта, че е разплел загадката с Хан. Той, разбира се, не е Джошуа — просто е добър актьор. Някой — може би Хан, може би човек, за когото Хан работи — иска да се добере до Борн, да го извади от равновесие толкова грубо, че да разруши концентрацията му и да го отдалечи от мислите за убийствата на Алекс Конклин и Мо Панов. След като не са способни да убият Борн, поне да го пратят за зелен хайвер да търси несъществуващия си син. Как е разбрал Хан или човекът, който го е наел, за Джошуа — това беше друг въпрос, чийто отговор предстоеше да бъде намерен. Въпреки това сега, когато сведе първоначалния шок до рационален проблем, извънредно логичната му мисъл успя да разграфи ситуацията на сектори и да си състави план за нападение.
Борн се нуждаеше от информация, която можеше да му осигури само Хан. Двамата трябва да си разменят ролите — сега Борн ще го подмами в капана. Първата стъпка беше да направи така, че Хан да разбере къде е. Беше сигурен, че азиатецът, знаейки за къде е полетът на „Ръш Сървис“, вече се е добрал до Париж. Не е изключено дори да е чул за „смъртта“ на Борн на А1. Всъщност, доколкото го опозна, Хан също като него беше доста добър в превъплъщенията. На негово място Борн би потърсил информация директно от Ке д’Орсе.
Двайсет минути по-късно Борн излезе от магазина, взе такси, от което тъкмо слизаше клиент, и за нула време се озова пред внушителния каменен портал на грандхотел „Данубиус“ на остров Маргит. В сградата го въведе униформен портиер.
Борн имаше чувството, че не е спал от седмица. Прекоси блещукащото мраморно фоайе. Представи се на служителя на рецепцията като Александър Конклин.
— О, господин Конклин, очаквахме ви. Бихте ли изчакали за момент, ако обичате.
Мъжът изчезна в задната стаичка, откъдето миг по-късно се появи управителят.
— Добре дошли, добре дошли! Аз съм господин Хазас, на вашите услуги. — Беше нисък, набит и мургав мъж с тънки мустачки и коса, сресана на път по средата. Протегна ръка — беше топла и суха. — За нас е удоволствие, господин Конклин. — Махна с ръка. — Насам, моля.
Въведе Борн в офиса си, където отвори сейф и извади пакет, горе-долу с размерите на кутия за обувки. Борн трябваше да се подпише, за да я получи. На опаковката бе напечатано: „Александър Конклин, до поискване.“ Нямаше марки.
— Пакетът беше донесен лично — отвърна управителят на въпроса на Борн.
— От кого?
— Боя се, че не знам — разпери ръце господин Хазас.
Борн усети внезапен прилив на гняв.
— Как така не знаете? Абсурд е да не записвате доставките.
— О, да, господин Конклин, разбира се, че ги записваме, в това отношение, както и във всичко друго, нашият хотел е безупречен. Но конкретно в този случай… нямам представа как е станало… явно липсва всякаква информация за доставката. — Усмихна се ведро, като в същото време сви безпомощно рамене.
След трите дни непрекъсната битка за оцеляване, след като бе принуден да поема удар след удар, Борн установи, че не му е останало и капка търпение. Гневът и отчаянието се сляха в река от сляпа ярост. Тресна вратата, сграбчи Хазас за изрядно колосаната униформа и го блъсна в стената с такава сила, че очите на онзи за малко да изхвръкнат от орбитите.
— Но, господин Конклин — заекна, — нямам…
— Трябват ми отговори! — изкрещя Борн. — Веднага!
Ужасеният служител едва не заплака.
— Но аз не знам отговорите! — Дебелите му пръсти трепереха. — Ето я книгата, убедете се сам.
Борн го пусна, коленете на онзи се подгънаха и той се свлече на пода. Без изобщо да го забележи, Борн отиде до бюрото и разтвори счетоводната книга. Различи два почерка — единият надиплен, другият — нервен, — с които бяха въведени прилежно данните на входящите пратки. Остана малко изненадан, че може да чете на унгарски. Наклони книгата, огледа внимателно колоните, за да види дали нещо не е изтрито — някакъв белег, че информацията е била подправена. Нищо.