Завъртя се към господин Хазас и го вдигна рязко.
— А как ще отчетете този пакет, след като не е вписан в счетоводната книга?
— Аз лично бях тук, когато го донесоха, господин Конклин. — Очите на управителя се въртяха нервно. — Искам да кажа, че бях дежурен. Кълна ви се, в един момент той просто се озова на плота. Ей така — появи се изневиделица. Не видях човека, който го донесе, питах колегите — никой не бе видял нищо. Беше по обяд, когато гостите освобождават стаите и е доста натоварено. Явно нарочно е оставен анонимно — иначе просто нямам обяснение.
Беше прав, разбира се. Яростта на Борн мигом се изпари и той се запита защо си го изкара на този напълно безобиден човечец. Пусна го.
— Извинявайте, господин Хазас. Имах доста дълъг ден, наложи се да водя тежки преговори.
— Разбирам, сър. — Господин Хазас се постара да поизглади, доколкото можа, връзката и сакото си, като не изпускаше от очи Борн, сякаш уплашен да не би онзи пак да му се нахвърли. — Светът на бизнеса понякога изнервя всички ни. — Покашля се и след миг вече беше съвсем на себе си. — Да ви предложа процедура в нашия балнеоцентър. Нищо не възстановява по-добре вътрешното равновесие от една парна баня и масаж.
— Много мило от ваша страна — отвърна Борн. — Може би по-късно.
— Банята затваря в девет часа — продължи господин Хазас, доволен, че най-сетне получи смислен отговор от тоя куку. — Но ако желаете да я посетите по-късно, само ми кажете и аз ще го уредя.
— Друг път, много ви благодаря. Моля, погрижете се да изпратят в апартамента ми четка и паста за зъби. Забравих да си взема — подхвърли Борн на излизане.
Щом остана сам, Хазас отвори едно чекмедже на бюрото си и с все още трепереща ръка извади бутилка ракия. Напълни си малка чашка, като разля малко върху счетоводната книга. Изобщо не обърна внимание, гаврътна чашата, усети как алкохолът прокарва огнена пътека в стомаха му. Когато се почувства достатъчно успокоен, вдигна телефона и набра местен номер.
— Пристигна преди десет минути — каза. Нямаше нужда да се представя. — Впечатлението ми ли? Напълно откачен. Веднага ще ти обясня какво имам предвид — като не му казах кой е доставил пакета, за малко да ме удуши с голи ръце. — Слушалката се хлъзна в запотената му ръка, той я хвана с другата. Сипа си още два пръста. — Разбира се, че не му казах, пък и никъде не е отбелязано. Лично се погрижих. Огледа всичко адски подробно, признавам му го. — Заслуша се за миг. — Качи се в апартамента си. Да, сигурен съм.
Затвори, после трескаво набра друг номер, направи същото съобщение, този път на друг, доста по-страховит глас. Накрая се отпусна в стола си и затвори очи. „Слава богу, и това свърши“, помисли си.
Борн се качи с асансьора на последния етаж. Ключът отвори едното от двете крила на масивната лакирана такова врата и той се озова в просторен, пищно мебелиран апартамент с една спалня. Точно под прозореца му тъмнееше потъналият в зеленина вековен парк. Остров Маргит носеше името на дъщерята на унгарския крал Бела IV, живяла в доминикански манастир на острова през XIII век. Руините на манастира, пищно осветени, се виждаха на източния бряг. Отправи се директно към безупречната баня, като се съблече пътьом, разхвърляйки дрехите зад гърба си. Неотвореният пакет метна на леглото.
Прекара десет блажени минути гол под горещата вода — толкова гореща, колкото можа да понесе, — после се насапуниса и свали наслоената мръсотия и пот от тялото си. Внимателно опипа мускулите на гърдите си, за да прецени всички поражения, нанесени му от Хан. Дясното рамо го болеше ужасно, следващите десет минути посвети на него — раздвижи го леко, масажира го. При последната каскада на стълбата на цистерната за малко да го извади от ябълката, така че сега чувстваше пареща болка. Вероятно бе скъсал мускулни връзки, но при тези обстоятелства не можеше да направи нищо повече, освен внимателно да разтрие мястото.
Завърши с леден душ за около три минути, спря водата и се подсуши с хавлията. Облечен в луксозния хотелски халат, седна на леглото и отвори пакета. Намери вътре пистолет и патрони. „В какво, за бога, си се забъркал, Алекс“, запита се не за пръв път.