Дотолкова, че една вечер Хан реши да му разкаже за миналото си, да разкрие пред него наранената си душа, с надеждата да намери лек за нея. Отчаяно се нуждаеше от лечение, искаше му се да се освободи от отровата, която прояждаше душата му все по-надълбоко. Искаше да сподели с някого яростта си от това, че е бил изоставен, да се освободи от нея, защото едва наскоро бе започнал да разбира, че се е превърнал в затворник на собствените си чувства.
Копнееше да излее душата си пред Уик, да опише с думи бурните чувства, разтърсващи цялото му същество. Но така и не му се удаде случай. Уик беше безкрайно зает с опитите си да разпространява Божието Слово из този „затънтен и забравен от Бога край“. Поради тази причина организираше групи за изучаване на Библията, в които по принуда беше включен и Хан. Всъщност едно от любимите забавления на Уик беше да вдигне Хан пред класа и да го кара да рецитира откъси от Библията, сякаш Хан бе някакъв налудничав гений, който си изкарва прехраната по карнавали и събори, като демонстрира необичайните си умения.
Хан мразеше тези моменти, чувстваше се унизен. Всъщност странното е, че колкото повече се гордееше Уик с него, толкова по-ужасно употребен се чувстваше. Докато един ден мисионерът не доведе друг младеж. Но тъй като новото момче беше бяло — останал сирак след смъртта на двойка мисионери, познати на Уик, — то получи цялото внимание и любов, на които се бе надявал Хан и които сега разбра, че никога няма да има. Въпреки това унизителните рецитации продължиха, докато другото момче седеше и наблюдаваше мълчаливо, неизпитало унижението, на което беше подложен Хан.
Така и не успя да разбере как точно го използва Уик. Едва в деня, когато избяга, разбра същинските мащаби на предателството на мисионера. Неговият благодетел и закрилник не се интересуваше от него, от Хан, а просто искаше да вкара поредната душа в Христовата вяра, да покаже на още един дивак светлината на Божията любов.
В този момент мобилният му телефон иззвъня и Хан се върна обратно в безрадостното си настояще. Погледна екрана да види кой го търси, извини се и се отдалечи от служителя на Ке д’Орсе, с когото разговаряше, за да потъне сред анонимната тълпа в чакалнята на летището.
— Каква изненада — каза в слушалката.
— Къде си? — Гласът на Степан Спалко прозвуча грубо, сякаш имаше прекалено много грижи на главата.
— На летище „Орли“. Току-що научих от френското разузнаване, че Дейвид Уеб е мъртъв.
— Нима.
— Блъснал се е с мотор в насрещен камион. Челен удар. — Хан замълча в очакване на реакция. — Трябва да отбележа, че не звучиш особено доволен. Нали това искаше?
— Рано е да се радваш на смъртта на Дейвид Уеб, Хан — сухо отвърна Спалко. — Имам човек на рецепцията на грандхотел „Данубиус“, който ми съобщи, че Александър Конклин току-що се е настанил.
Хан остана като гръмнат, коленете му поддадоха, мина встрани, за да се подпре на една стена.
— Уеб?
— Едва ли е духът на Алекс Конклин!
За свое огорчение установи, че го облива студена пот.
— Но откъде си сигурен, че е той?
— Моят човек ми го описа. Видях снимката, която се разпространява в ефира.
Хан стисна зъби. Знаеше, че този разговор по всяка вероятност ще свърши зле, но не можеше да не продължи напред.
— Значи си знаел, че Дейвид Уеб и Джейсън Борн са едно и също лице. Защо не ми каза?
— Не виждах причина да го правя — безстрастно отвърна Спалко. — Поиска да получиш данни за Уеб и аз ти ги дадох. Нямам навика да чета мислите на хората. Но приветствам инициативността ти.
Хан почувства внезапен прилив на омраза, който го разтърси до дън душа. Успя да запази гласа си спокоен.
— Сега, след като Борн е успял да се добере до Будапеща, колко време мислиш, че ще му отнеме, за да стигне до теб?
— Вече се погрижих да взема нужните мерки, за да предотвратя подобно нещо — отвърна Спалко. — Но си мисля, че нямаше да ми се наложи да си създавам толкова главоболия, ако беше убил копелето, когато имаше тази възможност.
Хан, изгубил доверието на човека, който веднъж вече го бе излъгал — не само това, който го бе използвал като своя маша, — усети нов прилив на гняв. Спалко искаше от него да убие Борн. Защо? Ще намери отговора на този въпрос, преди да осъществи своя акт на отмъщение. Този път изгуби ледения си самоконтрол и в гласа му прозвучаха красноречиви ядни нотки.