Най-накрая Спалко заговори.
— Както ти казах, обадиха ми се от един специализиран отдел за борба с тероризма, създаден със съвместните усилия на американци и англичани — отвърна след дългата пауза.
— Ще присъстват ли на конференцията следващата седмица?
— Разбира се — излъга Спалко. Такъв отдел изобщо не съществуваше — измисли си го. — Както и да е, та те са на крачка от разбиването на мощна мрежа от биотерористи, които използват смъртоносни летливи патогени и химически вещества — разбира се, ти си наясно с тези неща по-добре от всеки друг. Свързаха се с мен и постигнахме споразумение. Налага се да направят някои изпитания. Аз ще ти намеря доктор Шифър, в замяна на което ти ще осигуриш онова, от което се нуждае антитерористичната организация.
— Да, това го разбрах. Вече ми обясни… — гласът на Сидо заглъхна. Започна да си играе нервно с лъжичката, да потупва с нея салфетката, накрая Спалко не издържа и го помоли да престане.
— Извинявай — каза онзи и побутна очилата на носа си. — И все пак не мога да разбера какво ще правят с моя продукт. Знам, че спомена за някакви изпитания.
Спалко се наведе напред. Настъпи критичният момент. Трябваше да заблуди Сидо. Огледа се в двете посоки. Заговори почти шепнешком.
— Чуй ме много внимателно, Петер. Казах ти повече, отколкото би трябвало. Всичко това е строго секретно.
Сидо, също приведен напред, кимна.
— Всъщност опасявам се, че с това, което ти казах, вече наруших клетвата за конфиденциалност, която трябваше да подпиша.
— О, боже! — Сидо изглеждаше притеснен. — Изложих те на риск.
— Не се тревожи за това, Петер. Ще се оправя. Освен ако не споделиш с някого чутото, разбира се.
— О, не, не бих го направил — за нищо на света.
— Знам, че не би го направил, Петер — усмихна се Спалко. — Вярвам ти напълно.
— Оценявам го, Степан — знаещ го.
Спалко прехапа устни, за да не избухне в смях. Продължи комедията.
— Нямам представа какво включват въпросните изпитания, Петер, защото нищо не са ми казали — прошепна толкова тихо, че онзи трябваше почти да допре носа си до неговия, за да го чуе. — Пък и не бих питал.
— Разбира се.
— Но съм убеден — както би трябвало да вярваш и ти, че тези хора правят всичко, което е по силите им, за да запазят сигурността ни в този все по-несигурен свят. — Всичко се свежда до спечелването на нечие доверие, рече си Спалко. Но за да спечелиш някой балама, в случая Сидо, е нужно да го накараш да повярва, че ти му се доверяваш изцяло. Сполучиш ли да направиш това, можеш да измъкнеш от него абсолютно всичко, а той дори няма да заподозре, че си го изиграл. — Но според мен каквото и да искат да сторят, ние сме длъжни да им помогнем както можем. Това им казах още първия път, когато ми се обадиха.
— Аз бих им казал същото — Сидо изтри потта от невзрачната си горна устна. — Повярвай, Степан, можеш да разчиташ на това сто процента.
Военноморската обсерватория на „Масачузетс Авеню“ и Трийсет и четвърта улица беше официалният източник за определяне на времето в Съединените щати и едно от малкото места, където луната, звездите и планетите бяха под постоянно наблюдение. Най-мощният телескоп на обсерваторията бе на повече от век и все още се използваше. Именно с негова помощ през 1877 г. д-р Асаф Хол открил двете луни на Марс. Никой не знае защо е решил да ги кръсти Деймос (Безпокойство) и Фобос (Страх), но директорът на ЦРУ беше установил, че в моменти на непреодолима депресия изпитва желание да отиде в обсерваторията. Именно поради тази причина си беше оборудвал кабинет в самото сърце на сградата, недалеч от телескопа на д-р Хол.
Мартин Линдрос го завари там тъкмо когато водеше таен разговор по закрита телефонна линия с Джейми Хъл, шефа на американската охрана на конференцията в Рейкявик.
— За Файяд ас-Сауд не се притеснявам — нареждаше Хъл с високомерния си тон, — арабите нямат представа от съвременни средства за охрана, така че с удоволствие правят каквото им кажем. — Поклати глава. — Виж, руснаците и особено онзи техният Борис Илич Карпов направо ме побъркват. Всичко поставя под съмнение. Аз кажа бяло, той — черно. Няма умора да спори.