Прекосиха площада пред църквата и завиха зад ъгъла. Уличката беше толкова тъмна, че Борн едва различи малката дървена врата със старовремски обков. Жената светна с фенерче. Оказа се доста силно. Извади от портмонето си старовремски ключ, пъхна го в ключалката, завъртя го първо в едната посока, после в другата. След миг вратата се отвори.
— Баща ми ви чака вътре — рече. Влязоха в просторната катедрала. На трептящата светлина на фенерчето Борн успя да види, че стените са украсени с цветни стенописи. Фреските изобразяваха живота на унгарски светци.
— През 1541 г. Буда е превзета от турските нашественици и през следващите сто и петдесет години църквата е била главната джамия на града — обясни тя, като насочи фенерчето към нужното изображение. — В духа на своите традиции турците унищожили великолепните фрески, като ги варосали. Днес всичко е реставрирано така, както е било през XIII век.
Борн мярна слаба светлина напред в далечината. Анака го въведе в северното крило, където имаше няколко по-малки параклиса. В най-близкия до централния олтар се намираха саркофазите на унгарския крал Бела III и съпругата му Анна, живели през X в. и положени в безупречно симетрични ложета. В някогашната крипта, в сенките край редица средновековни дърворезби, стоеше фигура.
Янош Вадас протегна ръка. В мига, в който Борн понечи да отвърне на поздрава, от мрака изплуваха трима здравеняци. Борн мигновено извади пистолета си. На лицето на Вадас се изписа усмивка.
— Погледнете ударника, господин Борн. Нима мислите, че бих ви дал изправен пистолет?
Борн забеляза, че Анака го държи на мушка.
— Алексей Конклин бе мой дългогодишен приятел, господин Борн. Пък и дори да не беше, снимката ви е във всички новини. — Имаше пресметливото лице на ловец, тъмни, надвиснали вежди, квадратна челюст и будни очи. На младини линията на косата му се бе събирала в изразен шпиц на челото, но сега човекът беше прехвърлил шейсетте и беше поолисял, така че над челото му лъщеше гол триъгълник. — Според мен вие сте убили Алексей и другия мъж, доктор Панов, ако не ме лъже паметта. Смъртта на Алексей е достатъчно основание да заповядам да ви убият незабавно — още тук и сега.
— За мен Алекс беше повече от приятел — беше мой наставник.
Вадас изглеждаше тъжен и примирен. Въздъхна.
— И се обърнахте срещу него, предполагам, защото и ние, както всички останали, искате да се доберете до онова, което е в главата на Феликс Шифър.
— Нямам представа за какво говорите.
— О, ама разбира се — иронично рече Вадас.
— Откъде си мислите, че знам истинското име на Алекс? Алексей и Мо Панов бяха приятели.
— Значи убийството им представлява акт на крайна лудост.
— И аз така мисля.
— Според преките наблюдения на господин Хазас вие не сте с всичкия си — кротко продължи Вадас. — Нали си спомняте господин Хазас, управителя на хотела, когото една не пребихте. Доколкото си спомням, нарече ви ненормален.
— Значи чрез него разбрахте кога да ми се обадите — отрони Борн. — Вярно, може да съм му поизкълчил ръката малко повечко, но усетих, че ме лъже.
— Лъжеше ви заради мен — не без гордост каза Вадас.
Под бдителните погледи на Анака и тримата мъже Борн се приближи до Вадас и му подаде безполезното оръжие. Щом онзи протегна ръка да го вземе, Борн се завъртя. Почти едновременно с това извади керамичния си пистолет и го опря в слепоочието на унгареца.
— Нима мислехте, че ще използвам непознат пистолет, без да го разглобя и сглобя? — Той се обърна към Анака с делови тон: — Ако не желаете да видите как мозъкът на баща ви залива вековната история на страната ви, свалете оръжието. Не го гледайте — правете каквото ви казвам. — Анака отпусна ръката с пистолета си. — Ритнете го насам.
Тя изпълни нареждането.
Никой от тримата мъже не помръдна, стояха като истукани. Борн не ги изпускаше от поглед. Свали дулото от слепоочието на Вадас и го пусна.
— Ако исках, можех да ви застрелям.
— И аз — вас — изсъска Анака.
— Не се и съмнявам — отвърна Борн. Вдигна керамичния пистолет, показвайки на Вадас и хората му, че няма намерение да го използва. — Но това се случва между врагове. — Вдигна пистолета на Анака и й го подаде с дръжката към нея.