Без да каже нито дума, тя го взе и го насочи към него.
— Какво сте сторили с дъщеря си, господин Вадас? Да убива за вас, разбирам, но ми се струва, че е готова да стреля и без причина и мисъл.
Вадас застана между Анака и Борн, свали пистолета й с ръка.
— Имам достатъчно врагове, Анака — рече меко.
Тя прибра оръжието, но очите й продължаваха да святкат враждебно към Борн.
— Както вече казах — погледна го Вадас, — убийството на Алексей е извършено от умопомрачен човек, а, доколкото мога да преценя, вие не сте никак луд.
— Това беше капан, който имаше за цел да стовари вината върху мен, докато истинският убиец се разхожда на свобода.
— Интересна теория. И защо?
— Точно затова дойдох в Будапеща.
Вадас го погледна от упор. Огледа се, разперил ръце.
— Ако Алексей беше жив, щяхме да се срещнем тук. Как да ви обясня, това място има специално значение. Тук, в зората на четиринайсети век, се е издигал първият храм на Буда. Огромният орган, който виждате на балкона, е озвучавал двете венчавки на крал Матяш. Последните двама крале на Унгария, Франц Йосиф I и Карл IV, са короновани именно тук. Както виждате, това е място е богата история, а двамата с Алексей възнамерявахме да променим историята.
— С помощта на доктор Феликс Шифър, нали? — рече Борн.
Вадас не успя да отговори. Чу се гръм и в следващия миг той бе повален по гръб с прострени встрани ръце. На челото му зееше кървава дупка. Борн сграбчи Анака и се хвърли върху каменния под. Хората на Вадас се завъртяха и като се наредиха в полукръг, отвърнаха на огъня. Единият бе прострелян почти веднага, просна се на пода и издъхна. Вторият се добра до една от пейките и отчаяно се опита да се прикрие, но един куршум се вряза в гърба му. Изпъна се назад, пистолетът му изкънтя на пода.
Борн отмести поглед от третия мъж и огледа Вадас, който лежеше възнак в локва кръв, която все повече се уголемяваше. Тялото му беше неподвижно, гърдите му не се повдигаха. Стрелбата бе подновена и Борн подири с поглед третия телохранител, който тъкмо се надигаше, за да отвърне на огъня откъм балкона с органа. Главата му се отметна рязко назад, ръцете му се разпериха встрани, на гърдите му изби червено петно, което запълзя по тялото му. Посегна да покрие смъртоносната рана, но очите му се обърнаха в орбитите.
Борн се взря в мрачния балкон, различи тъмен силует и стреля. Разхвърчаха се каменни отломки. Сграбчи фенерчето на Анака, плъзна светлинния сноп по витата стълба към органа. Анака, най-сетне свободна, започна да осъзнава хаоса, видя баща си и изпищя.
— Назад! — предупреди я Борн. — В опасност си!
Анака изобщо не го чу и се хвърли към баща си.
Борн я прикри, като продължи да стреля в посока на балкона, но не получи отговор — и нищо чудно. Снайперистът явно бе изпълнил задачата си и по всяка вероятност вече се измъкваше.
Без да губи нито секунда повече, Борн хукна нагоре по стълбата към балкона. На едно място видя използван пълнител, продължи да тича напред. Балконът беше празен. На пода имаше каменна настилка, стената зад органа бе покрита с резбована ламперия. Борн мина зад органа — и там нямаше никого. Огледа пода, после ламперията. Един от панелите му се стори едва забележимо по-различен от останалите, рамката около него изглеждаше с милиметри по-широка, сякаш…
Борн опипа мястото с пръсти и откри тясна врата. Отвори я и се озова пред стръмна вита стълба. Извадил пистолета си в готовност, заизкачва стъпалата, които свършваха в друга врата. Бутна и нея — водеше към покрива на катедралата. Щом показа главата си в рамката й, се чу изстрел. Дръпна се обратно, но успя да забележи фигура, която тичаше по керемидите на покрива — доста стръмни и опасни. Отгоре на всичко ръмеше, от което настилката беше и хлъзгава. За щастие убиецът бе твърде зает да си гледа в краката и да се опитва да пази равновесие, за да има време да стреля.
Борн моментално съобрази, че новите му обувки не стават за такъв терен, свали ги и ги метна през парапета. Започна да се изкачва на зигзаг по покрива. На трийсетина метра под него, зашеметително далеч, се виждаше площадът, върху който се издигаше обляната в уличните светлини на Стария свят катедрала. Борн продължаваше да преследва снайпериста, като се придвижваше на пръстите на ръцете и краката си. Нещо дълбоко в него му подсказваше, че човекът, когото преследва, вероятно е Хан. Но как е възможно да е пристигнал в Будапеща пръв и защо ще стреля по Вадас, а не по Борн?
Вдигна глава и забеляза, че фигурата се е насочила към южната кула. Запрепъва се след него, решен да не го остани да се измъкне. Керемидите бяха стари и ронливи. Една се разполови в ръката му в мига, в който се хвана за нея; залитна, изгуби равновесие, но все пак успя да се закрепи. Хвърли керемидата. Тя се разби на хоризонталния покрив над страничния олтар, който се простираше на три-четири метра под него.