Мисълта му работеше трескаво. Най-опасният момент щеше да настъпи, когато снайперистът се добере до сигурното прикритие на кулата. Ако по това време Борн остане незащитен на покрива, ще се превърне в идеалната мишена. Дъждът се усилваше, придвижването и видимостта бяха допълнително затруднени. Макар и на не повече от трийсетина метра, южната кула едва се виждаше.
Борн вече приближаваше, когато дочу нещо — звън на метал в камък — и се просна възнак върху покрива. Целият беше подгизнал, усети как куршумът изсвистя на милиметри от ухото му, керемидите до дясното му коляно се пръснаха и той осъзна, че е изгубил предимството си. Плъзна се по стръмния покрив и се преметна през ръба. Инстинктивно се отпусна и щом рамото му удари покрива на олтара по-долу, се изтърколи, свит на кълбо, използвайки инерцията на тялото си, за да омекоти падането. Долепи се до един витраж извън полезрението на снайпериста.
Обърна се и видя, че не е чак толкова далеч от кулата. Точно пред него имаше по-ниска куличка, виждаше се процепът на един от прозорците. Градежът беше средновековен и в процепа нямаше стъкло. Промъкна се и се изкатери догоре, където намери тесен каменен парапет, който водеше право до южната кула.
Борн не знаеше дали снайперистът ще го забележи, докато се промъква през парапета. Пое си дълбоко дъх и изхвърча през вратата, спринтирайки по тясната стена. Пред него мръдна сянка и той се просна по очи в мига, в който изгърмя изстрел. Без да губи нито секунда, стана и продължи да тича с всички сили и преди снайперистът да е успял да зареди наново, се метна през отворен прозорец на кулата.
Чуха се нови изстрели, разхвърчаха се каменни отломки, но Борн вече тичаше нагоре по стълбата към върха. Високо над главата си чу металическо щракване, от което заключи, че противникът му е останал без муниции, така че удвои сили и взе да прескача по три стъпала наведнъж, за да се възползва максимално от временното си предимство. Чу се второ щракване и пълнителят изтрополи надолу по каменните стълби. Борн сведе глава и изви гръб, за да се движи максимално незабележимо. Не последваха други изстрели и той се поуспокои, че силите им се изравняват.
Но това не беше достатъчно — трябваше да е сигурен. Насочи фенерчето на Анака нагоре и го включи. Съвсем близо над себе си мярна сянката, която се дръпна панически. Той хукна с нови сили нагоре. Изгаси фенерчето, за да не може снайперистът да го види добре.
Приближаваха върха на кулата, намираха се на осемдесетина метра над земята. Снайперистът нямаше накъде повече да отстъпва. За да се измъкне от капана, трябваше да убие Борн. Липсата на изход караше и двамата да действат по-безразсъдно и дръзко. От Борн зависеше дали ще успее да реализира последната възможност в своя полза.
Над главата си мярна тавана на кулата — кръгла площадка, заобиколена от колони, свързани с високи сводове, през които вятърът и дъждът влизаха свободно. Борн забави устремното си изкачване. Знаеше, че ако продължи, има голяма вероятност да го посрещне канонада от куршуми. Но пък, от друга страна, не можеше да остане на стълбата. Взе фенерчето и го подпря на горното стъпало под ъгъл, легна няколко стъпала по-надолу и наведе ниско глава, после се протегна колкото можа и натисна копчето.
Последва оглушителен дъжд от куршуми. Трясъкът им още не бе заглъхнал по стълбите, когато Борн се метна нагоре през оставащите му няколко стъпала. Бе заложил на това, че в отчаянието си снайперистът ще изпразни и последния си пълнител с мисълта, че реализира последната си възможност за унищожаване на мишената.
Борн изплува от облака прах и отломки и се нахвърли стремително върху снайпериста, поваляйки го на каменния под, точно под един свод. Онзи стовари юмруците си върху гърба на нападателя и успя да го повали на колене. Главата на Борн клюмна и се показа незащитеният му тил — изкушението бе твърде голямо, за да го пропусне противникът. Посегна да нанесе удар с дланта си, но миг преди ръката му да докосне плътта, Борн се извъртя и сграбчи стрелеца за китката, като се възползва от инерцията на тялото му, за да го извади от равновесие. Нанесе му мощен удар в бъбреците.
Снайперистът обаче успя да обвие крака около тялото на Борн и го повали на земята. Скочи отгоре му с цялата си тежест. Двамата се вкопчиха един в друг в яростен двубой, светлината на фенерчето се затъмни от облак прах. Все пак се виждаше достатъчно, за да различи Борн продълговатото лице с остри черти, русата коса и светлите очи. Гледката го изненада. Едва сега си даде сметка, че през цялото време е бил убеден, че нападателят му всъщност е Хан.