— Кажи ми какво е станало с Грейнджър.
Ландри сви рамене и протегна ръка към чашата си.
— Пуснат е под гаранция. Може и да го затворят за известно време, но вероятно няма да бъде този път.
Усмивката на Онър, допреди миг изпълнена с очакване, угасна.
— Ти каза, че всичко е наред, че са взети мерки за Грейнджър и той вече не е проблем. Страхувах се да не стане точно това, което е станало — продължи мрачно тя. — Докато Грейнджър е на свобода, аз трябва да го намеря.
— Не бива да имаш нищо общо с тази измет. Казах ти, че положението е овладяно.
В погледа на Кон отново се появи студен заповеднически блясък.
— Нямам голям избор — отвърна троснато Онър.
— Така е. Права си. Ще правиш това, което ти кажа.
— Изобщо не си наясно какво става!
— Така ли? — Той замислено разгледа вкамененото й лице. — Знам, че сестра ти му дължи пет хиляди долара от заем, който й е дал, за да си изплати дълговете от хазарт. Знам също, че тя няма пари, за да му ги върне. Очевидно се е обърнала към теб.
— Откъде си разбрал всичко това? — попита с ожесточение Онър.
— Една част узнах от Грейнджър, а за другата се сетих сам — обясни непринудено Кон.
— Значи днес си говорил с него? — Тя бе изумена. — Виждал си се с него?
— Веднага щом го освободиха, той отиде на надбягванията. Истински маниак е на тази тема. Но ти сигурно знаеш това, иначе вчера нямаше да го търсиш там.
— Адина ми каза, че там е най-вероятно да го намеря — призна бавно Онър. — Но не разбирам защо си се обърнал към него.
— Така ли?
— Да. Това не е твоя работа.
— Вече е моя.
— Кон, това е нелепо. Не можеш да решаваш така да се месиш в личния ми живот!
Той я изгледа напрегнато и продължително, после се пресегна над масичката и прокара палец по обратната страна на китката й. Ръката му, усети с тревога Онър, изглеждаше силна, както всичко останало у него. Едра, правоъгълна, силна. При пръв поглед една жена не би разбрала, че тези груби пръсти биха могли да бъдат толкова невероятно чувствителни. Все пак погалването предизвика у нея тръпка.
— Вече съм се замесил в твоите неща, Онър. Платих парите на Грейнджър и му казах да няма нищо общо със сестра ти.
Втренченият поглед на Онър изразяваше изумление.
— Платил си му! Дал си му пет хиляди долара?
— Толкова му е дължала сестра ти.
— Да, но…
— Онър, всичко свърши — каза Кон с изненадващо нежен глас. — Не трябва да си имаш работа с Грейнджър. Вече се оправих с него.
Объркана и разтревожена от недомлъвките, че този мъж се е погрижил за нещо толкова лично и опасно, Онър усети, че търси думи на яд и протест.
— Нямаш право! Трябваше да ме попиташ. Сега аз ти дължа тези пет хиляди долара. При положение, че ми казваш истината. Може и да е измама, за да ме завлечеш с още пет хиляди. Откъде да знам, че не си толкова опасен, колкото Грейнджър?
— Не знаеш.
— Върви по дяволите с твоите двусмислени забележки!
Тя размаха салфетката над масата и бе готова да скочи на крака. Голямата силна ръка, която преди миг я бе галила по обратната страна на китката, изведнъж я стисна като в менгеме.
— Седни, Онър — заповяда тихо Кон.
— Защо? — изсъска в отговор тя.
Устните му се повдигнаха във вече познатата лека усмивка.
— Защото ми дължиш пет хиляди долара? — подхвърли успокояващо той.
Онър направо замръзна. Тя не би могла да стане от стола, дори ако в стаята имаше пожар. Очите й срещнаха неразгадаемия поглед на Кон.
— Чековата ми книжка е у дома. Заведи ме там и ще ти върна парите. Тези, които щях да дам на Грейнджър. Оставам с впечатлението, че не е кой знае колко важно на кого от вас двамата ги давам. С Грейнджър имате нещо много общо.
За част от секундата тя почувства, че е отишла твърде далеч. Пръстите, които оковаха китката й, сега я стискаха като стоманени пръстени, а студът в очите на Кон можеше да идва единствено от най-далечните части на Вселената. В този напрегнат миг инстинктивната бдителност на Онър към този човек се превърна в истински страх.
След това изведнъж тя бе свободна. Ландри пусна ръката й и се облегна на стола, протягайки пръсти към чашата си с вино. Той отпи голяма глътка, преди да заговори. Когато отново я погледна, от очите му бе изчезнала смразяващата студенина и бе останал само обичайният му дистанциран израз. Ироничният му тон разпръсна голяма част от останалата тревога, която пронизваше тялото на Онър. Той свойски наклони глава към нея.