— Не съм сигурна, че разбирам — промълви едва чуто тя.
— О, за Бога, чуйте ме само! — изръмжа Итън така, че думите му прозвучаха като пресилен хумор. — Цяла сутрин ви говоря като някакъв досадник. Изобщо не исках да ви изнервям. Вие сте зрял човек. Последното, от което имате нужда, е съвет от стар козел като мен.
Онър му се усмихна сърдечно, съзнавайки, че той не искаше да рискува.
— Изобщо не сте стар, Итън Бейли.
Той й хвърли един бърз поглед.
— Шегувате ли се? А съм достатъчно стар, за да ви бъда баща. И баща на Ландри, щом повдигнахме този въпрос.
— Не знаете ли, че фактът, че притежавате коне, ви прави изключително привлекателен за много жени? — Тя се засмя, когато забеляза Кон, който се връщаше с кафето. — Жените обичат конете.
— Наистина ли е така?
— Кое наистина ли е така? — попита Ландри и подаде една чаша на Итън.
— Онър току-що ми казваше, че жените обичат коне и че мъже като мен, които притежават коне, са изключително привлекателни.
Той изглеждаше много доволен от тези думи.
— Да не забравяме, че и аз имам един кон — каза иронично Кон, като погледът му се взираше в чертите на Онър. — Това означава ли, че и аз спадам към тази категория?
Онър бе спасена от необходимостта да отговори, защото в този момент красивата кобила на Бейли профуча със силен тропот. Моментално цялото внимание бе пренесено върху нея. Сутрешните тренировки, в края на краищата, бяха сериозна работа.
След един час Онър най-после реши, че е време да се връща на работа и Кон я изпрати до червения й фият. За първи път тази сутрин останаха сами. Когато се спряха до колата, той я обърна към себе си и обгърна талията й със силните си ръце.
— Липсвах ли ти онази нощ, когато си тръгнах?
Трудно е да се лъже мъж, чиито очи са с цвят на куршум, откри Онър. Тя направи компромис.
— Всъщност, мислех за друго — осведоми го дръзко тя.
— За друг мъж?
Не й хареса начинът, по който той каза това.
— Не съвсем. Един малък проблем със сгъваем параван, който не беше на мястото си.
Той се намръщи.
— За какво говориш?
Онър въздъхна.
— Спомняш ли си, че когато влезе в спалнята ми, аз проверявах какво има под леглото?
— Спомням си.
— Имах странното усещане, че нещо не беше точно както трябва. Знам, че звучи смешно, но един дизайнер има набито око за всяка подробност в помещението. Толкова добре познавам подредбата в дома си, че когато дори едно нещо не е там, където трябва, веднага забелязвам.
— Някакъв параван не е бил на мястото си ли?
— С него скривам телевизора — обясни тя, чувствайки се някак глупаво. — Бе преместен с няколко сантиметра. Известно време причината за това ангажира съзнанието ми.
Той наклони глава на една страна, като я изучаваше.
— И до какъв отговор стигна?
— Най-логичният е, че вечерта, докато не съм си била у дома, е идвала по-малката ми сестра. Тя има ключове и много обича да прави набези над гардероба ми.
— А влизала ли е в дома ти? — попита настойчиво Кон.
Онър поклати глава, спомняйки си разговора по телефона, който бе водила с Адина следващата сутрин.
— Отговори, че не е идвала, но да ти кажа право, толкова беше увлечена в хвалебствия по твой адрес, че си успял да се справиш с Грейнджър, че не съм сигурна дали обърна внимание на въпроса ми! В лицето на Адина имаш предана почитателка.
Той не обърна внимание на последната забележка.
— И какво за паравана?
— Другата възможност е управителката на жилищния комплекс да е влизала по някаква причина. За съжаление, вчера сутринта тя замина и ще се върне чак утре. Дотогава няма да мога да я питам. И има още една възможност.
— Която е?
Онър хитро се усмихна.
— Моето така наречено набито око на дизайнер да не е толкова опитно, колкото предполагам. В края на краищата, това не е кой знае какъв инцидент.
— Нищо ли не липсва?
— Нищо.
— Значи не е било обир.
— За щастие, спасена съм от такава мелодрама — каза развълнувано Онър. — Един приятел го обраха преди шест месеца. Крадците бяха задигнали всичко, с изключение на килима. Не се тормози толкова, Кон, Очевидно има някакво съвършено логично обяснение за преместването на паравана с няколко сантиметра. Престанах да мисля за това.
— Но то ти е пречело да мислиш за мен онази нощ — промълви той, гладейки брадичката й с крайчеца на палеца си.
Не, не й бе пречило да мисли за него, но Онър реши, че беше най-добре да го остави да си мисли така. Инстинктът и предупреждаваше, че ще бъде рисковано, ако каже на Кон колко много изпълва съзнанието й. Какво бе казал Итън? „Не съм убеден, че е от хората, с които жена като вас трябвало да си има работа.“ Тя също изобщо не бе сигурна.