— Дай да видя. — Кон се пресегна и взе тефтера. — Права си. Това са текущи сметки за дълг. Искаш ли да позная на кого са били изплащани суми всеки три месеца?
— На Итън Бейли ли? — Онър се наведе над рамото му, за да надникне в страницата пред него.
Кон кимна.
— Трябвало е да има нещо записано. Човек не взема назаем огромна сума от човек като Итън Бейли, без да си отбелязва как я връща. Всичко е тук. Въз основа на този бележник един добър счетоводител може да проследи цялата история на финансовата операция.
— И да докаже, че Бейли е бил свързан с татко и със Стоунър — заключи Онър. — Макар че не знам докъде можем да стигнем с това. Минало е много време.
Кон продължи да разгръща страниците. Връщането на дълга продължаваше да бъде прецизно записвано, но вече в долната част на страницата имаше забележки. Кон се спря, за да ги прочете с Онър.
— „Дик казва, че има някакво странно предчувствие по отношение на Бейли. Че у него има нещо, с което не вдъхва доверие.“ — прочете Кон.
— Дик вторият ти баща ли е? — попита с любопитство Онър. — Съкратено на Ричард?
— Точно така. Чуй това.
Кон избра друга страница и зачете на глас.
— „Трябва да се съглася с Дик. Редно е тази работа с Бейли да се провери. Ще започна да записвам по-подробни бележки в счетоводната книга. Тя ще служи като документ за това, което ние с Дик се опасяваме, че става. Ако грешим, Итън никога няма да разбере, че не сме му имали доверие. Ако сме прави, това означава, че новата фирма на Стоунър и Мейфийлд е изпаднала в голяма беда. Ще бъде много трудно да се потуши такъв скандал.“
После се даваха подробности за предполагаемото оръжие, пренесено контрабандно, както и името на мъжа, продал информацията. Имаше и кратко описание на клопката, която му е била поставена, след което вече в кожения бележник нямаше нищо записано.
След доста време Онър въздъхна, когато Кон затвори тефтера и го прибра в сандъка.
— Всичко е тук.
— Искаш ли да се огласи? Все още ми се струва, че няма да успеем да докажем всичко. Това е стара история, която се е случила много отдавна в една далечна страна.
— Чудя се какво ли говори Бейли в полицията.
Кон поклати глава.
— Съмнявам се, че ще спомене нещо за този скандал с контрабанда на оръжие. Прекалено е хитър, за да повдигне повече въпроси, отколкото е необходимо.
— А ако го направи, Кон? Може отново да очерни имената на бащите ни.
— Този път притежаваме нещо конкретно.
Той посочи към кожения тефтер.
— Това надали ще го спре — каза ядосано Онър. — Бейли може да реши, че няма какво да губи. Никога не сме мислили за това. Ако наистина проговори, отново ще се разкрие цялата афера.
— Нали и двамата ще успеем да преживеем още един скандал? — попита тихо Кон.
Тя нежно се усмихна.
— Струва ми се, че заедно можем да преживеем всичко. Той се пресегна да затвори сандъка.
— Всичко е станало толкова отдавна, че много малко хора ще се заинтересуват. Освен, разбира се, тези, които се мотаят по хиподрума. Това вероятно ще привлече голямо внимание към Легаси. Ще го превърне в нещо като мистериозен кон. Може би именно нещо магическо му е необходимо, за да се наложи името му в средите на тези, които се занимават с конни надбягвания. За славните коне винаги се разказват истории и легенди.
Онър не успя да се въздържи и избухна в смях.
— Ти си заклет собственик, Кон Ландри. Пристрастил си се към коня си.
Той се изправи и я притегли в прегръдката си, куршуменосивите му очи изведнъж започнаха да излъчват напрежение.
— Не съм се пристрастил към него повече, отколкото към теб, Онър Мейфийлд Ландри. Струва ми се, че най-после намерихме точната дума. Тя направо не излизаше от ума ми още когато ти ми стана съпруга.
Тя притихна в ръцете му.
— Така ли?
— Обичам те, Онър. — Той изрече тези думи с плътен дрезгав глас, който я разтърси. — Не знам защо ми трябваше толкова време, за да разбера това. Но го знам. Вече съм сигурен. Много сигурен!
— Радвам се, Кон — прошепна тя, нежно докосвайки с върха на пръстите си лицето му. — Много те обичам.
— Съжалявам, че ми бе необходимо толкова много време, за да кажа тези думи. Тревожех се за други подробности като доверие и честност. Едва тази вечер проумях, че нямаше да се замислям толкова много за другите неща, ако не бях влюбен в теб. Колко е лесно, когато се види от правилната гледна точка. Един Господ знае защо съм бил толкова сляп.
— Както каза, мислил си за други неща — усмихна се подканващо Онър. — Но бях сигурна, че не си състезателен кон.