— Какво?
Той я изгледа с недоумение.
— Точно това искаше да кажеш преди, нали? Когато говореше за това, че Легаси се състезава и печели. Каза ми, че той не е обвързан емоционално с хората. Дава им най-доброто от себе си, когато те го искат от него, но го нрави просто защото си е такъв. Но ти си обвързан с мен, Кон. Ти не ме закриляш и не се грижиш за мен и от време на време, не ми крещиш само защото аз искам това от теб. Доколкото си спомням, никога не съм го искала — добави замислено тя. — Знаех, че го правиш, защото си свързан по-дълбоко, отколкото го съзнаваш. Поне така си мисля.
— Изцяло съм свързан с теб. През целия си живот не съм бил толкова свързан с друго човешко същество. Знам, че звучи смешно, но с теб не исках да е по друг начин. Не исках да бъда разделен от теб. Не исках да бъда като Легаси. Аз съм човек, а не някакъв расов кон, който няма нужда от хора. — Той рязко я сграбчи и я вдигна високо с яростна радост. — Знаех, че имам нужда от теб, скъпа, но си мислех, че това е повече на физическа основа. Но то е нещо много повече. Не бях го разбрал. Изобщо не го бях разбрал.
Приповдигнатото му настроение бе заразително. Очите на Онър заблестяха от щастие, когато той я отнесе в спалнята.
Бурята, която се надигаше над океана, се разрази точно когато Кон легна до Онър. Той я прегърна и всички думи, които преди му бяха толкова чужди, сега ги изрече като славна възхвала на любовта.
— Прегърни ме — въздъхна той, когато потъна в топлината на тялото й. — Прегърни ме, Онър. Много те обичам.
Онър го прегърна и се отдаде на страстта, която заслепяваше и нея, и Кон. А Кон доказа без съмнение, че е силно емоционално обвързан с нея.
Кон Ландри знаеше как да обича.