Онър едва успяваше да се овладее, когато наблюдаваше как извеждат Легаси и конкурентите му от мястото за оседлаване. Милтън, жокеят, се метна на коня и след това неспокойните животни се насочиха към тунела, който водеше към пистата.
— Хайде, Онър. Нека да направим залаганията. Доскоро, Бейли.
Ландри кимна към другия мъж, водейки отзивчивата си пленничка към трибуните.
— Той ще победи — заяви Онър, нареждайки се на опашката за залаганията. — Сигурна съм.
— Щом си сигурна, защо залагаш толкова малко?
В очите на Кон за миг проблесна заядливо пламъче.
— Ако ме познаваше по-добре, щеше да разбереш, че за мен това е много голям риск — отвърна тя.
— Ти пое доста голям риск днес следобед, като преследваше Грейнджър.
Следата от угодническия му хумор изчезна.
Част от надигналото се у Онър добро настроение се изпари.
— Това е друго.
Тя бе спасена от обяснения, защото дойде редът й да застане пред гишето. Бързо остави два долара и взе билета.
Залог от двеста долара за собствен кон не е прекалено демонстративно — реши Онър след малко, когато видя Ландри да плаща на друго гише. Разбира се, истинските пари за собственика ще дойдат при победа да не говорим за престижа. Ландри отново здраво я хвана за ръка и я поведе към трибуните.
Настанил се в самостоятелната ложа, която Тоби Хъмфри държеше за клиентите си, Ландри наблюдаваше Онър, която бе притисната в ъгъла. С крайчеца на окото си той забеляза вълнението, изписано по лицето й.
Ландри много добре знаеше, че Онър беше благодарна за намесата му. Знаеше още, че бе почти толкова предпазлива към него, колкото и към Грейнджър. Но беше до него — точно където той искаше да бъде.
Всичко стана като по ноти. Първата нишка от паяжината бе поставена на място. Онър Мейфийлд нямаше как да избяга. Той бе заложил на Легаси като примамка и номерът му мина. Бе допуснал, че тя ще прояви интерес към коня, тъй като навремето бащата й е бил собственик на бащата на Легаси. Това, че я предпази от Грейнджър, бе допълнително преимущество и тя бе длъжна да му бъде благодарна. Кон съзнаваше, че първата нишка от паяжината бе добре закрепена. Отсега нататък той щеше все повече да навлиза в нейния живот, възползвайки се от всяка благоприятна възможност да стане по-близък с жената, която бе връзката със загадката от миналото. Искаше нейната благодарност, вяра, доверие, както и да е наясно, че той владее положението.
Да запазя контрол върху положението е рисковано, помисли си Кон. Той никак не искаше да рискува да бъде натикан заедно с жертвата в центъра на паяжината.
Втора глава
Легаси с лекота задмина с три дължини абсолютно всички участници в надбягването. Милтън, жокеят, седеше с любезно изражение върху коня, сякаш току-що го бяха поканили да поязди. Онър се бе изправила на крака и викаше заедно с останалата публика. Възбудата при конните състезания беше силно заразителна.
— Той победи! Победи! Успя!
Стори й се, че в изражението на мъжа до нея долови кратка въздишка на доволство, но след това то бе заменено от надменно безразличие. Той сякаш бе много по-заинтригуван от нейната възторжена реакция на победата.
— Да, успя.
— Ще трябва да си прибереш печалбата от залога, аз също. Хайде да побързаме. Ще правят снимки с победителя.
Онър импулсивно се протегна, за да го хване за ръка и да го избута от ложата.
— Защо е това бързане? — Кон бавно се изправи. Гласът му издаваше известно объркване.
— Защото ще направят снимки, независимо дали собственикът е там. А ти искаш да те снимат с него, нали? После можеш да закачиш снимката на стената в банята си. На предишните състезания не са ли те снимали?
— Не — призна той. — Досега само веднъж съм го гледал как се състезава и изобщо не съм наясно с ритуалите около надбягванията. Бях на трибуните и никой не ме извика, за да ми каже, че трябва да се снимам.
Тя вдигна глава към него и се засмя, откривайки в гласа му искрено разочарование, което беше доста привлекателно.
— Никой няма да те извика. Бързо отиваш и се снимаш. Хайде, Кон, да вървим!
Обзета от възбудата, че е свързана с печелещ надбягването кон, Онър мимоходом забеляза колко усилие трябваше да положи, за да заведе Ландри до мястото на победителя, където Легаси, разтърсващ грива и плувнал в пот, чакаше да го снимат.
Сякаш всички присъстващи, с изключение на Ландри, силно желаеха да участват в този скромен ритуал. Кон едва ли не бе притеснен от суматохата около неговия жребец. На Онър й се стори, че той не бе свикнал да бъде в центъра на вниманието. Човекът в сянка — проблесна в съзнанието й и смътно се зачуди с какво се бе занимавал през живота си. Докато Онър избута Кон близо до главата на Легаси и официалните лица от състезанието заемат обичайните си места, до коня вече стояха няколко души, които нямаха абсолютно нищо общо със събитието.