— Зная — щастливо отвърна тя. — Нали е прекрасно!
— Ще го наемем ли?
Сандра дълбоко си пое дъх.
— Хайде.
Дейвид широко се усмихна, махна с ръка и каза:
— Добре дошла у дома, госпожо Сингър.
Хванати за ръка, двамата отидоха при Робърт Кроудър.
— Ще го вземем — каза съпругът.
— Поздравления. Това е един от най-хубавите квартали в Сан Франциско. Ще бъдете щастливи тук.
— Сигурен съм в това.
— Имате късмет. Трябва да ви кажа, че от апартамента се интересуват още няколко души.
— Каква първоначална вноска ще искате?
— Депозит от десет хиляди долара сега. Ще наредя да подготвят документите. Когато подпишете, ще искаме още шейсет хиляди долара. Вашата банка може да състави график за месечни вноски по двайсет или трийсетгодишна ипотека.
Дейвид погледна към Сандра.
— Добре.
— Ще наредя да изготвят документите.
— Може ли да поразгледаме още веднъж? — нетърпеливо попита жената.
Кроудър добродушно се усмихна.
— Колкото искате, госпожо Сингър. Апартаментът вече е ваш.
— Всичко ми се струва като прекрасен сън, Дейвид. Не мога да повярвам, че е наистина.
— Наистина е — прегърна я той. — Искам да направя така, че всичките ти мечти да се сбъднат.
— Ти го правиш, скъпи.
Живееха в малък апартамент с две спални в района на доковете, но жилището нямаше да им е достатъчно, когато се родеше бебето. До този момент не биха могли да си позволят мезонета на Ноб Хил, но в четвъртък в международната юридическа кантора „Кинкайд, Търнър, Роуз & Рипли“, в която работеше Дейвид, щяха да утвърждават новите съдружници. От възможните двайсет и петима кандидати щяха да бъдат избрани само шест и всички бяха единодушни, че той ще е един от тях. „Кинкайд, Търнър, Роуз & Рипли“ имаха представителства в Сан Франциско, Ню Йорк, Лондон, Париж и Токио и бяха една от най-престижните юридически фирми в света, мечта на абсолвентите от всички големи юридически факултети.
Старшите съдружници безмилостно експлоатираха младите си колеги, не се съобразяваха с работното им време и им възлагаха да вършат черната работа, с която самите те не желаеха да се товарят. Напрежението беше много голямо. Но другата страна на монетата бе обещанието за съдружие във фирмата. Да станеш съдружник означаваше по-голяма заплата, дял от огромната корпоративна печалба, просторен кабинет с красив изглед и баня, отвъдокеански командировки и безброй други неща.
Дейвид работеше в „Кинкайд, Търнър, Роуз & Рипли“ от шест години. Работата беше изключително напрегната и той непрекъснато беше подложен на стрес, но решен да упорства заради съдружието, той се справяше блестящо. И сега денят най-после бе настъпил.
Когато се разделиха с агента, Дейвид и Сандра отидоха да купят бебешка количка, столче за хранене, проходилка, кошара и дрешки за бебето, което вече наричаха Джефри.
— Хайде да му вземем играчки — предложи Дейвид.
— Има достатъчно време за това — засмя се Сандра.
След пазаруването поскитаха из града и се разходиха по вълнолома на площад „Джирардели“ и покрай консервната фабрика до рибарския кей. Обядваха в „Америкън Бистро“.
Беше събота, чудесен ден в Сан Франциско за хора с кожени куфарчета, тъмни костюми и ризи с дискретен монограм, ден за делови обеди. Адвокатски ден.
Дейвид и Сандра се бяха запознали преди три години на някакво събиране. Той бе отишъл заедно с дъщерята на свой клиент от фирмата. Сандра работеше в конкурентна кантора като помощник-адвокат. На вечерята двамата започнаха да спорят за съдебно решение на някакво политическо дело във Вашингтон. Пред погледите на другите спорът им все повече се разгорещяваше. И внезапно Дейвид и Сандра осъзнаха, че решението изобщо не ги интересува. Те просто се перчеха един пред друг, танцуваха словесен брачен танц.
Той й телефонира на следващия ден.
— Бих искал да довършим вчерашното обсъждане. Мисля, че е важно.
— Аз също — съгласи се тя.
— Какво ще кажеш да поговорим на вечеря?
Сандра се поколеба, тъй като вече имаше уговорена среща.
— Да — отвърна тя. — Чудесно.
От тази вечер нататък бяха заедно. Ожениха се точно една година след първата си среща.
Джоузеф Кинкайд, старшият съдружник във фирмата, беше позволил на Дейвид да не идва на работа през уикенда.
Годишната му заплата в „Кинкайд, Търнър, Роуз & Рипли“ бе 45 000 долара. Сандра продължаваше да работи като помощник-адвокат. Но бебето скоро щеше да се роди и разходите им щяха да нараснат.