— След няколко месеца ще трябва да напусна работа — каза тя. — Не желая за нашия син да се грижи бавачка, скъпи. Искам да съм при него. — Видеозонът беше показал, че ще имат момче.
— Ще се справим — успокои я Дейвид.
Когато станеше съдружник, животът им щеше да се промени.
Бе започнал да работи още по-усилено. Искаше да е сигурен, че няма да го пропуснат, когато дойдеше мечтаният ден.
Докато се обличаше в четвъртък сутринта, Дейвид гледаше новините по телевизията. Водещият задъхано съобщаваше:
— Получихме сензационна новина… Ашли Патерсън, дъщеря на известния лекар от Сан Франциско Стивън Патерсън, е била арестувана по подозрение, че е серийният убиец, който полицията и ФБР издирват за…
Дейвид се вцепени.
— … снощи Мат Даулинг, шериф на окръг Санта Клара, обяви ареста на Ашли Патерсън заради няколко убийства, придружени от кастриране на жертвите. Шериф Даулинг каза на репортерите: „Няма съмнение, че сме заловили истинския виновник. Доказателствата са убедителни.“
„Доктор Стивън Патерсън.“ Мислите на Дейвид се върнаха в миналото…
Беше на двайсет и една. Току-що беше постъпил в юридическия факултет. Един ден се прибра вкъщи от лекции и откри майка си в безсъзнание на пода в спалнята. Телефонира на „Бърза помощ“ и линейката откара майка му в Окръжната болница в Сан Франциско. Дейвид изчака пред спешното отделение, докато при него не дойде лекуващият й лекар.
— Тя… Тя ще се оправи ли?
Лекарят се поколеба.
— Прегледа я един от нашите кардиолози. Има руптура на стената на митралната клапа.
— Какво означава това? — попита Дейвид.
— Страхувам се, че не можем да й помогнем. Твърде е изтощена за трансплантация, а сърдечната микрохирургия е съвсем нова и прекалено рискована.
Дейвид усети, че му прималява.
— Колко… колко време й…
— Предполагам няколко дни, може би седмица. Съжалявам, синко.
Момчето изпадна в паника.
— Никой ли не може да й помогне?
— Боя се, че не. Единственият, който е в състояние да направи нещо, е Стивън Патерсън, но той е много…
— Кой е Стивън Патерсън?
— Доктор Патерсън е създателят на сърдечната микрохирургия. Но графикът му с операциите и прегледите е толкова натоварен, че няма възможност да…
Дейвид избяга.
Телефонира в кабинета на д-р Патерсън от външен телефон в коридора на болницата.
— Бих искал да си запиша час при доктор Патерсън. Става дума за майка ми. Тя…
— Съжалявам, не приемаме никакви нови пациенти. Следващите шест месеца са напълно заети.
— На нея не й остават шест месеца — извика Дейвид.
— Съжалявам. Мога да ви препоръчам…
Той тресна слушалката.
На следващата сутрин отиде в кабинета на д-р Патерсън. Чакалнята беше претъпкана. Дейвид отиде при секретарката.
— Бих искал да си запиша час за среща с доктор Патерсън. Майка ми е много зле и…
Тя вдигна поглед към него и го прекъсна:
— Вие телефонирахте вчера, нали?
— Да.
— Вече ви казах. Нямаме възможност да приемаме нови пациенти.
— Ще почакам — упорито заяви Дейвид.
— Не можете да чакате. Докторът е…
Той седна. Един след друг чакащите влизаха във вътрешния кабинет, докато накрая остана сам. В шест часа секретарката каза:
— Повече няма смисъл да чакате. Доктор Патерсън си тръгна.
Същата вечер отиде да види майка си в интензивното отделение.
— Можете да останете само минута — предупреди го сестрата. — Тя е много слаба.
Дейвид влезе в стаята и очите му се напълниха със сълзи. Майка му бе поставена на респиратор и по ръцете и носа й бяха закрепени тръбички. Изглеждаше по-бяла от чаршафите. Очите й бяха затворени.
Той се приближи и каза:
— Аз съм, мамо. Няма да позволя да ти се случи нещо лошо. Ще се оправиш. — Сълзите потекоха по страните му. — Чуваш ли ме? Ще се борим. Никой не може да ни победи, не и докато сме заедно. Ще ти намеря най-добрия лекар на света. Ти само се дръж. Утре пак ще дойда. — Наведе се и нежно я целуна по бузата, като си мислеше:
„Дали ще доживее до утре?“
На следващия ден следобед слезе в подземния гараж на сградата, в която се намираше кабинетът на д-р Патерсън. Някакъв служител паркираше автомобилите.
Той се приближи до Дейвид.
— Какво обичате?
— Чакам жена си. Има час при доктор Патерсън.
Човекът се усмихна.
— Той е страхотен.
— Спомена ни, че имал чудесна кола. — Направи пауза, сякаш се мъчеше да си спомни. — Май че беше кадилак, нали?
Служителят поклати глава.
— Ъ-хъ. — Посочи към паркирания в ъгъла ролс-ройс. — Оня ролс ей-там.