— Сандра?
Не получи отговор. Понечи да включи осветлението в коридора и тя внезапно се появи от кухнята. Носеше торта със свещички.
— Изненада! Ще празнуваме… — Забеляза изражението му и замълча. — Нещо лошо ли се е случило, скъпи? Не го ли получи? Дали са го на някой друг, така ли?
— Не, не — успокоително отвърна той. — Всичко е наред.
Сандра остави тортата и се приближи до него.
— Нещо се е случило.
— Просто има… забавяне.
— Не се ли срещна с Джоузеф Кинкайд?
— Срещнахме се. Седни, скъпа. Трябва да поговорим.
Двамата седнаха на дивана и той каза:
— Случи се нещо неочаквано. Сутринта при мене дойде Стивън Патерсън.
— Наистина ли? Защо?
— Иска да поема защитата на дъщеря му.
Тя изненадано го погледна.
— Но, Дейвид… ти не си…
— Зная. Опитах се да му обясня. Но аз наистина съм се занимавал с наказателно право.
— Но вече не. Каза ли му, че ще ставаш съдружник във фирмата?
— Не. Той настояваше, че аз съм единственият, който е способен да я защитава. Пълен абсурд, разбира се. Предложих му да го свържа с Джеси Куилър, но той дори не ме изслуша.
— Е, ще трябва да намери някой друг.
— Разбира се. Обещах му да поговоря с дъщеря му и го направих.
Сандра се облегна назад.
— Господин Кинкайд знае ли за това?
— Да. Казах му. Не остана очарован. — Той имитира Кинкайд: — „Естествено, ние не можем да позволим фирмата да се свърже с нещо толкова грозно, какъвто ще е този процес.“
— Какви са впечатленията ти от дъщерята на доктор Патерсън?
— Тя наистина вярва, че е невинна.
— Възможно ли е?
— Шерифът в Кюпъртино ми показа досието й. На всички местопрестъпления са открити нейната ДНК и отпечатъците от пръстите й.
— И какво ще правиш сега?
— Свързах се с Ройс Сейлъм. Той е психиатърът, с който работи Джеси Куилър. Ще го помоля да прегледа Ашли и да съобщи резултатите на баща й. Ако иска, доктор Патерсън може да се обърне и към друг психиатър или да предаде доклада на адвоката, който ще се заеме със случая.
— Разбирам. — Сандра внимателно погледна напрегнатото лице на съпруга си. — Господин Кинкайд спомена ли нещо за съдружието, Дейвид?
Той поклати глава.
— Не.
— Ще го направи — уверено, изрече тя. — И утре е ден.
Д-р Ройс Сейлъм беше висок, слаб човек с брада а ла Зигмунд Фройд.
„Може да е просто съвпадение — каза си Дейвид. — Сигурно не се опитва да подражава на Фройд.“
— Джеси често споменава за вас — рече психиатърът. — Той много ви обича.
— И аз го обичам, доктор Сейлъм.
— Случаят Патерсън ми се струва много интересен. Очевидно е дело на психопат. За невменяемост ли ще пледирате?
— Всъщност аз не се занимавам с този случай. Преди да й потърся адвокат, бих искал да разполагам с преценка на психичното й състояние. — И той описа известните му факти. — Тя твърди, че е невинна, но има убедителни доказателства, че е извършила престъпленията:
— Е, тогава да хвърлим поглед на душата на тази госпожица, а?
Хипнотичният сеанс щеше да се проведе в една от стаите за разпит в окръжния затвор „Санта Клара“. Мебелировката се състоеше от правоъгълна дървена маса и четири дървени стола.
Когато я доведоха, Ашли изглеждаше бледа и напрегната.
— Аз ще чакам: отвън — каза надзирателката и излезе.
— Ашли, това е доктор Сейлъм. Ашли Патерсън — представи ги Дейвид.
— Здравей, Ашли — каза психиатърът.
Тя стоеше пред тях и напрегнато местеше поглед от единия на другия. Дейвид имаше чувството, че е готова да избяга от стаята.
— Господин Сингър ми каза, че не възразяваш да те подложа на хипноза.
Мълчание.
— Ще ми позволиш ли да те хипнотизирам, Ашли? — продължи д-р Сейлъм. Тя затвори за миг очи и кимна.
— Да.
— Тогава да започваме.
— Е, аз ще съм наблизо — рече Дейвид. — Ако…
— Един момент. — Психиатърът отиде при него. — Искам да присъствате.
Младият мъж се подразни. Вече съжаляваше, че толкова се ангажира със случая. „Няма да се забърквам повече“ — реши той.
— Добре — неохотно се съгласи.
Нямаше търпение да свършат и да се върне в кантората. Предстоящата среща с Кинкайд не му даваше мира.
— Би ли седнала на този стол? — обърна се д-р Сейлъм към Ашли.
Тя седна.
— Някога подлагали ли са те на хипноза, Ашли?
Тя се поколеба за миг, после поклати глава.
— Не.
— Няма нищо сложно. Само трябва да се отпуснеш и да слушаш гласа ми. Не се страхувай. Никой няма да те нарани. Само трябва да почувстваш, че мускулите ти се отпускат. Това е. Отпусни се и ще усетиш, че клепачите ти натежават. Преживяла си много неща. Тялото ти е уморено, много уморено. Искаш само да спиш. Просто затвори очи и се отпусни. Спи ти се… ужасно ти се спи…