Трябваха му десет минути, докато я хипнотизира. После се приближи до нея.
— Ашли, знаеш ли къде се намираш?
— Да. В затвора съм — гласът й звучеше глухо, сякаш идваше някъде отдалеч.
— Знаеш ли защо си в затвора?
— Смятат, че съм извършила нещо лошо.
— Това вярно ли е? Извършила ли си нещо лошо?
— Не.
— Ашли, убивала ли си някого?
— Не.
Дейвид изненадано погледна психиатъра. Не се ли предполагаше, че под хипноза хората казват истината?
— Имаш ли представа кой може да е извършил тези убийства?
Внезапно лицето й се сгърчи и тя започна да диша тежко. Двамата мъже удивено наблюдаваха как започва да се променя. Устните й изтъняха, чертите й сякаш станаха други. Ашли седна изправено и лицето й изведнъж се оживи. После отвори клепачи. Очите й блестяха. Беше преобразена. Неочаквано запя с чувствен глас, в който ясно се долавяше английски акцент:
Дейвид удивено я слушаше. „Кого си мисли, че заблуждава? Тя се преструва на някой друг.“
— Искам да ти задам още няколко въпроса, Ашли.
Тя отметна глава и каза с английски акцент:
— Аз не съм Ашли.
Д-р Сейлъм и Дейвид размениха погледи, после психиатърът отново се обърна към нея:
— Коя си тогава, щом не си Ашли?
— Тони. Тони Прескот.
„И го прави с чисто лице — помисли си Дейвид. — Още колко ще продължава с този глупав маскарад?“ Само им губеше времето.
— Ашли — каза д-р Сейлъм.
— Тони.
„Не се отказва“ — помисли си адвокатът.
— Добре, Тони. Искам…
— Нека ви кажа аз пък какво искам. Искам да се махна от това гадно място. Можете ли да ни измъкнете?
— Зависи — отвърна психиатърът. — Какво знаеш за…
— … онези убийства, заради които е тук госпожичка Кльощав задник ли? Мога да ви разкажа неща, които…
Внезапно изражението й отново започна да се променя. Тя като че ли потъна на стола си и лицето й се смекчи и претърпя невероятна метаморфоза, докато сякаш се превърна в съвсем друг човек.
— Тони… — тихо изрече с италиански акцент, — не казвай нищо повече, per piacere.
Дейвид объркано я наблюдаваше.
— Тони? — Психиатърът се наведе още по-близо към нея.
— Извинявам се за прекъсването, доктор Сейлъм — отвърна тихият глас.
— Коя си ти? — попита той.
— Аз съм Алет. Алет Питърс.
„Боже мой, това не е театър — помисли си Дейвид. — Това е самата действителност.“ Той се обърна към другия мъж.
— Това са нейните алтер его — прошепна лекарят.
Дейвид го зяпна, вече окончателно объркан.
— Моля?
— По-късно ще ви обясня.
Д-р Сейлъм отново заговори на Ашли:
— Ашли… Искам да кажа Алет… Колко… колко сте там вътре?
— Освен Ашли, сме само ние с Тони — отвърна Алет.
— Говориш с италиански акцент.
— Да. Родена съм в Рим. Някога били ли сте в Рим?
— Не, никога не съм бил в Рим.
„Не мога да повярвам, че слушам този разговор“ — помисли си младият мъж.
— E molto bello.
— Сигурен съм. Познаваш ли Тони?
— Si, naturalmente.
— Тя говори с английски акцент.
— Тони е родена в Лондон.
— Ясно. Алет, искам да те питам за онези убийства. Имаш ли представа кой…
Видяха как Ашли отново се преобразява. Без да казва нито дума, те разбраха, че се е превърнала в Тони.
— Губиш си времето с нея, миличък.
Пак английски акцент.
— Алет не знае нищо. Аз съм онази, с която ще трябва да говориш.
— Добре, Тони. Ще говоря с теб. Ще ти задам няколко въпроса.
— Сигурна съм, но сега съм уморена. — Тя се прозя. — Госпожица Кльощав задник цяла нощ ни държа будни. Трябва да си поспя.
— Не сега, Тони. Чуй ме. Трябва да ни помогнеш да…
Лицето й стана решително.
— Че защо да ви помагам? Какво е направила за мен или Алет госпожица Кльощав задник? Единствената й работа е да ни пречи да се забавляваме. Е, писна ми, до гуша ми е дошла. Чуваш ли ме? — Тя крещеше със сгърчено лице.
— Ще я извадя от хипнозата — каза д-р Сейлъм.
Дейвид обилно се потеше.
— Добре.
Психиатърът се наведе към Ашли.
— Ашли… Ашли… Всичко е наред. Сега си затвори очите. Клепачите ти са много натежали, много натежали. Ти си напълно отпусната. Ашли, мислите ти са в покой. Тялото ти е отпуснато. Когато преброя до пет, ще се събудиш съвсем отпочинала. Едно… — Хвърли поглед към Дейвид и после отново се обърна към нея.
— Две…
Жената се размърда. Пред погледа им изражението й започна да се променя.
— Три…
Лицето й се смекчи.