През следващите два часа обсъждаха плюсовете и минусите на позициите си и накрая решиха да я изправят пред съда заради убийствата на Денис Тибъл, Ричард Мелтън и заместник-шериф Сам Блейк в Съдебната палата в Сан Хосе. Договориха се убийствата в Бедфорд и Квебек да почакат.
В деня на повдигане на обвинението Дейвид стоеше до Ашли.
— За какво ще пледирате? — попита съдията.
— Невинна поради невменяемост.
Съдията кимна.
— Много добре.
— Ваша милост, ние молим за незабавно освобождаване под гаранция.
Прокурорът скочи.
— Ваша милост, ние категорично възразяваме. Подсъдимата е обвинена в три жестоки убийства и я очаква смъртна присъда. Ако й се даде възможност, тя ще избяга от страната.
— Не е вярно — отвърна Дейвид. — Няма…
— Прегледах случая и възражението на прокуратурата срещу освобождаване под гаранция — прекъсна го съдията. — Молбата ви се отхвърля. До процеса подсъдимата ще бъде задържана в окръжния затвор „Санта Клара“.
Дейвид въздъхна.
— Да, ваша милост. — Той се обърна към Ашли: — Не се тревожи. Всичко ще се оправи. Не забравяй… ти си невинна.
Когато Дейвид се върна в кантората, Сандра му каза:
— Видя ли вестниците? Таблоидите наричат Ашли „кръвожадната кучка“. Предават и по телевизията.
— Знаехме, че играта ще загрубее — отвърна той. — И това е само началото. Да се залавяме за работа.
До процеса оставаха осем седмици.
Следващите осем седмици бяха изпълнени с трескава дейност. Дейвид и Сандра работеха по цял ден и до късно вечер преглеждаха стенограмите на процеси, подсъдимите в които страдаха от раздвоение на личността. Имаше десетки случаи. Ответниците бяха съдени за убийства, изнасилвания, грабежи, наркотрафик, палежи… Някои бяха осъдени, други — оправдани.
— Ще постигнем оправдателно решение за Ашли — повтаряше Дейвид.
Сандра събра имената на перспективните свидетели и им телефонира.
— Доктор Накамото, аз работя с Дейвид Сингър. Струва ми се, че сте свидетелствали в процеса на щата Орегон срещу Бюканън. Господин Сингър представлява Ашли Патерсън… О, значи сте чували? Да. Е, бихме искали да дойдете в Сан Хосе и да дадете показания в нейна полза…
— Доктор Буут, телефонирам от кабинета на Дейвид Сингър. Той е адвокат на Ашли Патерсън. Вие сте свидетелствали в случая „Дикърсън“. Интересуват ни вашите показания като специалист… Бихме искали да дойдете в Сан Хосе и да свидетелствате в полза на госпожица Патерсън. Нуждаем се от вашия опит…
— Доктор Джеймсън, тук е Сандра Сингър. Молим ви да дойдете, за да…
И така нататък от сутрин до полунощ. Накрая съставиха списък от дванайсет свидетели. Дейвид го погледна и каза:
— Внушителен е. Лекари, един декан… ректори на юридически университети. — Той погледна жена си и се усмихна. — Мисля, че сме в добра форма.
От време на време в кабинета влизаше Джеси Куилър, и питаше:
— Как я караш? Мога ли да помогна с нещо?
— Справям се.
Куилър се оглеждаше наоколо.
— Имаш ли всичко необходимо?
Дейвид се усмихваше.
— Всичко, включително и моя най-добър приятел.
В понеделник сутринта Дейвид получи материалите на прокурора. Докато ги четеше, оптимизмът го напусна.
Сандра загрижено го наблюдаваше.
— Какво има?
— Виж това. Той вика много прочути медици, за да свидетелстват срещу раздвоението на личността.
— Как ще реагираш? — попита тя.
— Ще признаем, че Ашли е била на местопрестъплението, когато са били извършени убийствата, но че те всъщност са дело на нейно алтер его — отвърна, като се чудеше дали ще успее да убеди в това съдебните заседатели.
Пет дни преди началото на процеса му позвъниха, за да му съобщят, че съдията Уилямс иска да се срещне с него.
Дейвид влезе в кабинета на Джеси Куилър.
— Джеси, какво можеш да ми кажеш за съдията Уилямс?
Приятелят му се облегна назад.
— Теса Уилямс… Някога бил ли си бойскаут, Дейвид?
— Да.
— Спомняш ли си девиза на бойскаутите? „Бъди готов“.
— Естествено.
— Когато влезеш в съдебната зала на Теса Уилямс, бъди готов. Тя е блестяща. Издигнала се е съвсем сама. Родителите й били арендатори в Мисисипи. Завършила колеж със стипендия и жителите на родния й град били толкова горди с нея, че събрали пари, за да следва право. Носи се слух, че отказала важна служба във Вашингтон, защото обичала работата си. Тя е жива легенда.
— Интересно — отбеляза Дейвид.
— Процесът в окръг Санта Клара ли ще бъде?
— Да.
— Тогава прокурор ще е старият ми приятел Мики Бренън.