На прокурорската маса седяха Мики Бренън и двете му помощнички Сюзан Фрийман и Елинор Тъкър.
Сандра и Ашли седяха от двете страни на Дейвид. Бяха се запознали предишната седмица.
— Дейвид, човек само трябва да погледне Ашли, за да разбере, че е невинна.
— Сандра, човек само трябва да види веществените доказателства, които е оставила по жертвите си, за да разбере, че тя ги е убила. Но извършването на убийствата и виновността са две различни неща. Сега само трябва да убедя в това съдебните заседатели.
Съдия Уилямс влезе в залата и се насочи към мястото си. Съдебният пристав извика:
— Всички да станат. Заседанието започва. Председателства нейна светлост съдия Теса Уилямс.
— Можете да седнете — каза съдия Уилямс. — Гледа се делото „Народът на щата Калифорния срещу Ашли Патерсън“. Да започваме. — Тя погледна към Бренън. — Обвинението готово ли е за встъпителната си реч?
Мики Бренън се изправи.
— Да, ваша милост. — Той се обърна към съдебните заседатели и се приближи до тях. — Добро утро. Както знаете, дами и господа, подсъдимата е обвинена в извършване на три кървави убийства. Убийците имат много различни маски. — Прокурорът кимна към Ашли. — Тя носи маската на невинна, уязвима млада жена. Но обвинението категорично ще докаже, че подсъдимата по своя воля съзнателно е убила и осакатила трима невинни мъже.
Използвала е чуждо име, за да извърши едно от тези убийства с надеждата, че няма да я заловят. Знаела е точно какво прави. Става дума за предварително обмислено хладнокръвно убийство. По-нататък една по една ще ви покажа всички нишки, които водят към седящата тук обвиняема. Благодаря ви.
Той се върна на мястото си.
Съдия Уилямс погледна към Дейвид.
— Защитата ще произнесе ли встъпителна реч?
— Да, ваша милост. — Той се изправи, обърна се към съдебните заседатели и пое дъх дълбоко. — Дами и господа, по време на процеса ще докажа, че Ашли Патерсън не е отговорна за случилото се. Тя не е имала мотив за нито едно от убийствата, нито ги е съзнавала. Моята клиентка е жертва. Жертва на психично разстройство, наречено раздвоение на личността, което по-нататък ще ви бъде обяснено.
Той погледна към съдия Уилямс и твърдо изрече:
— Раздвоението на личността е доказано болестно състояние. Това означава, че съществуват други личности или алтер его, които взимат връх над приемника и контролират Неговите действия. Раздвоението на личността има дълга история. В своите лекции Бенджамин Ръш, лекар и един от хората, подписали „Декларацията за независимостта“, е разглеждал случаи на такова психично разстройство. През XIX и XX век са описани много такива случаи.
Бренън го слушаше с подигравателна усмивка.
— Ние ще докажем, че именно алтер его е извършило убийствата, за които Ашли Патерсън не е имала каквато и да е причина. Абсолютно никаква. Тя не е съзнавала случилото се и следователно не носи отговорност за него. По време на процеса ще повикам известни лекари, които по-подробно ще ви обяснят раздвоението на личността. За щастие то може да се лекува.
Той се вгледа в лицата на съдебните заседатели.
— Ашли Патерсън не е имала власт над онова, което е извършила, и в името на справедливостта ви молим да не я осъждате за престъпления, за които не носи отговорност.
Дейвид седна на мястото си.
Съдия Уилямс погледна към Бренън.
— Прокурорът готов ли е да продължи?
Той се изправи.
— Да, ваша милост. — Ослепително се усмихна на помощничките си и застана пред съдебните заседатели. Постоя за миг там и нарочно високо се оригна. Съдебните заседатели изненадано го погледнаха.
Бренън ги погледна, сякаш озадачен, после лицето му се проясни.
— А, разбирам. Очаквате да се извиня. Обаче аз не направих това. Беше моето алтер его Пит.
Бесен, Дейвид скочи на крака.
— Възразявам. Ваша милост, това е невероятно оскърбление…
— Приема се.
Но злото вече беше сторено.
Бренън покровителствено му се усмихна и се обърна обратно към съдебните заседатели.
— Е, предполагам, че такова оправдание не е имало от времето на процесите срещу Салемските вещици преди триста години. — Той се обърна, за да погледне към Ашли. — Аз не съм го направила. Не, господине. Дяволът ме накара да го направя.
Младият адвокат отново скочи.
— Възразявам…
— Не се приема.
Той се отпусна на мястото си.
Прокурорът още повече се приближи до заседателите.
— Обещах ви да докажа, че подсъдимата по своя воля и хладнокръвно е убила и кастрирала трима мъже — Денис Тибъл, Ричард Мелтън и заместник-шериф Самюъл Блейк. Трима мъже! Въпреки онова, което твърди защитата — обърна се и отново посочи към Ашли, — там седи една-единствена подсъдима и тя е извършителка на престъпленията. Как го нарече господин Сингър? Раздвоение на личността? Е, ще повикам тук неколцина прочути лекари, които ще ви кажат под клетва, че такова нещо няма! Но първо нека изслушаме някои специалисти, които ще докажат връзката между подсъдимата и престъпленията.