Бренън се обърна към съдия Уилямс:
— Бих искал да призова първия си свидетел, специален агент Винсънт Джордан.
Изправи се нисък плешив човек, който отиде на свидетелското място.
— Моля, съобщете цялото си име и го произнесете по букви за стенограмата — каза съдебният пристав.
— Специален агент Винсънт Джордан. Д-ж-о-р-д-а-н.
Бренън го изчака да положи клетва и да седне.
— Вие сте от Федералното бюро за разследване във Вашингтон, нали?
— Да, господине.
— И какво работите във ФБР, специален агент Джордан?
— Ръководя Секцията по дактилоскопия.
— Откога работите там?
— От петнайсет години.
— От петнайсет години. През цялото това време попадали ли сте на идентични отпечатъци от различни хора?
— Не, господине.
— Колко отпечатъци се водят на отчет във ФБР?
— По последно преброяване над двеста и петдесет милиона, но ежедневно получаваме по повече от трийсет и четири хиляди.
— И всички те са различни, така ли?
— Да, господине.
— Как идентифицирате отпечатъците?
— Използваме седем различни системи за идентификация. Отпечатъците от пръсти са уникални. Оформят се още преди раждането и не се променят през целия живот. Като изключим случайното или съзнателно осакатяване, няма идентични отпечатъци.
— Специален агент Джордан, вие сте получили отпечатъците, открити при трите жертви, в чието убийство е обвинена подсъдимата, нали така?
— Да, господине. Получихме ги.
— Получили сте също отпечатъците на подсъдимата Ашли Патерсън, нали?
— Да, господине.
— Вие лично ли проучихте отпечатъците?
— Да.
— И какво беше заключението ви?
— Че отпечатъците, оставени на местопрестъпленията, и тези, взети от Ашли Патерсън, са идентични.
В съдебната зала се надигна глъчка.
— Тишина! Тишина!
Бренън изчака присъстващите да утихнат.
— Били са идентични, така ли? Изпитвате ли някакви съмнения, агент Джордан? Възможно ли е да сте допуснали грешка?
— Не, господине. Всички отпечатъци бяха чисти и лесно се идентифицираха.
— Да изясним този въпрос… говорим за отпечатъците, оставени при убитите Денис Тибъл, Ричард Мелтън и заместник-шериф Самюъл Блейк, нали?
— Да, господине.
— И отпечатъците на подсъдимата Ашли Патерсън са били открити на всички местопрестъпления, така ли?
— Точно така.
— Каква е според вас вероятността за грешка?
— Нулева.
— Благодаря ви, агент Джордан. — Бренън се обърна към Дейвид Сингър. — Свидетелят е ваш.
За миг-младият адвокат не реагира, после се изправи и се приближи до свидетелското място.
— Агент Джордан, когато проучвате отпечатъци, откривали ли сте да са били съзнателно размазвани или по какъвто и да е начин повреждани, така че престъпникът да прикрие престъплението си?
— Да, но обикновено сме в състояние да ги възстановим с високо интензивни лазерни методи.
— Наложи ли се да използвате тези методи в случая с Ашли Патерсън?
— Не, господине.
— Защо?
— Ами, както казах… всички отпечатъци бяха чисти.
Дейвид погледна към съдебните заседатели.
— Значи искате да кажете, че обвиняемата не е правила опит да изтрие или промени отпечатъците си?
— Точно така.
— Благодаря ви. Нямам повече въпроси. — Той се обърна към съдебните заседатели: — Ашли Патерсън не е правила опит да скрие отпечатъците си, защото е невинна и…
— Достатъчно, господине! — прекъсна го съдия Уилямс. — По-късно ще имате възможност за пледоарии.
Той се върна на мястото си.
— Свободен сте — каза на специален агент Джордан прокурорът и той слезе от свидетелското място. — Бих искал да призова следващия си свидетел Станли Кларк — продължи Бренън.
Доведоха млад мъж с дълга коса. В съдебната зала цареше гробна тишина, докато полагаше клетва и заемаше мястото си.
— С какво се занимавате, господин Кларк? — попита прокурорът.
— Работя в Националната лаборатория по биотехнологии. Занимавам се с дезоксирибонуклеинова киселина.
— По-широко известна като ДНК, нали?
— Да, господине.
— Откога работите в Националната лаборатория по биотехнологии?
— От седем години.
— И какъв пост заемате?
— Началник-отдел.
— Е, предполагам, че през тези седем години сте натрупали много опит с тестуване на ДНК, прав ли съм?