— Да.
— И имахте възможност да го проучите?
— Да.
— И сте сравнили двата почерка?
— Да.
— И какво е заключението ви?
— Написани са от един и същи човек.
От залата се разнесе ахване.
— Значи твърдите, че Ашли Патерсън сама е написала тази заплаха?
— Точно така.
Мики Бренън погледна към Дейвид.
— Свидетелят е ваш.
Той се поколеба и хвърли поглед към Ашли. Очите й бяха сведени надолу към масата и клатеше глава.
— Нямам въпроси.
Съдия Уилямс го наблюдаваше.
— Нямате въпроси ли, господин Сингър?
Той се изправи.
— Не. Всички тези показания са безсмислени. — Обърна се към съдебните заседатели: — Обвинението ще трябва да докаже, че Ашли Патерсън е познавала подсъдимите и е имала мотив да…
— Вече ви предупредих — гневно го прекъсна тя. — Не сте вие този, който може да дава на съдебните заседатели юридически консултации. Ако…
— Някой трябва да го направи — избухна той. — Вие го оставяте безнаказано да…
— Достатъчно, господин Сингър. Приближете се.
Дейвид отиде при нея.
— Наказвам ви за обида на съда и ви осъждам на една нощ тук в нашия чудесен затвор веднага след края на процеса.
— Почакайте, ваша милост. Не можете…
— Осъдих вина една нощ — мрачно заяви тя. — Две ли искате да опитате?
Дейвид яростно я гледаше и дълбоко си поемаше дъх.
— Заради клиентката си ще… ще запазя чувствата си за себе си.
— Разумно решение — рязко отвърна тя. — Заседанието се отлага. — Обърна се към пристава: — Когато процесът свърши, искам господин Сингър да бъде задържан.
— Да, ваша милост.
Ашли се обърна към Сандра:
— О, Господи! Какво става?
Тя й стисна ръката.
— Не се тревожи. Трябва да вярваш на Дейвид.
Сандра телефонира на Джеси Куилър.
— Чух — каза той. — Съобщиха го по новините, Сандра. Не обвинявам Дейвид, че си е изпуснал нервите я го дразнеше още от самото начало. Какво е направил толкова, че така я е вбесил?
— Не зная, Джеси. Беше ужасно. Трябваше да видиш лицата на съдебните заседатели. Те мразят Ашли. Нямат търпение да я осъдят. Е, ще дойде ред и на защитата. Дейвид ще ги накара да си променят решението.
— Съдия Уилямс ме мрази, Сандра, мрази и Ашли. Ако не направя нещо, Ашли ще умре. Не мога да го допусна.
— Какво ще правим? — попита тя.
Дейвид дълбоко си пое дъх.
— Ще се откажем от случая.
И двамата знаеха какво означава това. Медиите щяха широко да отразят провала му.
— Изобщо не трябваше да поемам защитата й — горчиво каза той. — Доктор Патерсън ми повери живота на дъщеря си и аз… — Не успя да довърши.
Сандра го прегърна и силно го притисна към себе си.
— Не се тревожи, скъпи. Всичко ще се оправи.
„Аз провалих всички — помисли си той. — Ашли, Сандра… Ще ме изритат от фирмата, ще остана без работа, а бебето скоро ще се роди.“
На сутринта Дейвид помоли за среща със съдия Уилямс. Присъстваше Мики Бренън.
— Искали сте да ме видите, господин Сингър? — каза съдия Уилямс.
— Да, ваша милост. Искам да се откажа от случая.
— На какво основание? — попита тя.
— Смятам, че не съм подходящ адвокат за този процес — предпазливо отвърна Дейвид. — Мисля, че вредя на клиентката си. Бих искал да бъда заменен.
Съдия Уилямс тихо каза:
— Господин Сингър, ако си мислите, че ще ви оставя да се оттеглите и после пак да започвам целия този процес, и да хвърля на вятъра още повече време и пари, лъжете се. Отговорът ми е „не“. Разбирате ли ме?
Дейвид за миг затвори очи, като се мъчеше да запази спокойствие. После я погледна и отвърна:
— Да, ваша милост. Разбирам ви.
Бе попаднал в капан.
Осемнадесета глава
От началото на процеса бяха изтекли повече от три месеца и Дейвид не можеше да си спомни кога за последен път е спал като хората.
Един следобед, когато се прибраха от съдебната зала, Сандра каза:
— Дейвид, мисля, че трябва да се върна в Сан Франциско.
Той изненадано я погледна.
— Защо? В момента сме точно по средата на… О, Господи! — Прегърна я. — Бебето. Скоро ли е?
Тя се усмихна.
— Всеки момент. Ще се чувствам по-сигурна, ако се върна там, за да съм по-близо до доктор Бейли. Мама каза, че ще дойде при мен.
— Разбира се. Трябва да се върнеш. Загубил съм представа за време. Би трябвало да се роди след три седмици, нали?
— Да.
— А аз не мога да съм при теб — нещастно изрече той.
Съпругата му взе ръката му в своята.
— Не се разстройвай, скъпи. Процесът скоро ще свърши.
— Този проклет процес съсипва живота ни.
— Всичко ще е наред, Дейвид. Старата ми работа ме очаква. След като родя, мога…