— Толкова съжалявам, Сандра — прекъсна я. — Иска ми се…
— Дейвид, никога не съжалявай, че вършиш нещо, което смяташ за правилно.
— Обичам те.
— И аз те обичам.
Дейвид я погали по корема.
— Обичам ви и двамата. — Въздъхна. — Добре. Ще ти помогна да си събереш багажа. Довечера ще те откарам до Сан Франциско и…
— Не — твърдо заяви тя. — Не можеш да се отдалечаваш от тук. Ще помоля Емили да дойде и да ме вземе.
— Попитай я дали може да вечеря с нас.
— Добре.
Емили се зарадва.
— Разбира се, че ще дойда. — И два часа по-късно пристигна в Сан Хосе.
Тримата вечеряха в китайски ресторант.
— Моментът е ужасен — каза Емили. — Толкова е неприятно, че трябва да се разделите точно сега.
— До края на процеса остава съвсем малко — с надежда отвърна Дейвид. — Може да свърши преди да се роди бебето.
Емили се усмихна.
— Ще имаме двоен повод да празнуваме.
Дойде време да тръгват. Дейвид прегърна жена си.
— Всяка вечер ще ти се обаждам — каза той.
— Моля те, не се тревожи за мен. Ще се оправя. Много те обичам. — Тя го погледна. — Грижи се за себе си, Дейвид. Изглеждаш уморен.
Едва когато Сандра замина, той осъзна колко самотен се чувства.
Съдът заседаваше. Мики Бренън се изправи.
— Бих искал да призова следващия си свидетел доктор Лоурънс Ларкин.
Изискан сивокос мъж положи клетва и зае свидетелското място.
— Искам да ви благодаря, че сте тук, доктор Ларкин. Зная, че времето ви е много ценно. Бихте ли ни казали нещо за себе си?
— Имам процъфтяваща практика в Чикаго. Бил съм председател на Чикагската психиатрична асоциация.
— От колко години практикувате, докторе?
— Приблизително от трийсет години.
— И предполагам, че като психиатър сте имали много случаи на раздвоение на личността?
— Не.
Бренън се намръщи.
— Като казвате „не“, имате предвид, че не са били много, така ли? Може би десетина?
— Никога не съм имал случай на раздвоение на личността.
Бренън с престорено стъписване погледна към съдебните заседатели и после отново към психиатъра.
— За трийсет години работа с психично разстроени пациенти вие никога не сте виждали нито един случай на раздвоение на личността?
— Точно така.
— Удивен съм. Как бихте го обяснили?
— Съвсем просто е. Според мен раздвоение на личността не съществува.
— Изненадвате ме, докторе. В литературата не са ли описани такива случаи?
— Д-р Ларкин уточни:
— Да са описани не означава, че действително ги има. Разбирате ли, онова, което някои психиатри наричат „раздвоение на личността“, всъщност е шизофрения, депресия или различни други психични разстройства.
— Много интересно. Значи според вашето мнение на опитен психиатър раздвоение на личността изобщо не съществува?
— Точно така.
— Благодаря ви, докторе. — Мики Бренън се обърна към Дейвид; — Свидетелят е ваш.
Той се изправи и се приближи до свидетелското място.
— Били сте председател на Чикагската психиатрична асоциация, така ли, доктор Ларкин?
— Да.
— Трябва да познавате невероятно много свои колеги.
— Да. С гордост мога да кажа, че е така.
— Познавате ли доктор Ройс Сейлъм?
— Да. Отлично го познавам.
— Добър психиатър ли е?
— Блестящ. Един от най-добрите.
— Някога срещали ли сте се с доктор Клайд Донован?
— Да. Много пъти.
— Можете ли да кажете, че е добър психиатър?
— Ако ми трябваше психиатър… — леко подсмихване, — щях да използвам него.
— Ами доктор Инграм? Познавате ли го?
— Рей Инграм ли? Естествено, че го познавам. Прекрасен човек.
— Добър психиатър ли е?
— О, да.
— Кажете ми, всички психиатри на едно мнение ли са за различните психични състояния?
— Не. Разбира се, че имаме известни различия. Психиатрията не е точна наука.
— Много интересно, докторе. Защото доктор Сейлъм, доктор Донован и доктор Инграм ще дойдат тук и ще свидетелстват, че са лекували пациенти с раздвоение на личността. Навярно никой от тях не е толкова добър специалист, колкото вас. Това е всичко. Свободен сте.
Съдия Уилямс се обърна към Бренън:
— Още въпроси?
Прокурорът се изправи и отиде при свидетеля.
— Доктор Ларкин, смятате ли, че щом споменатите психиатри не са съгласни с вашето мнение за раздвоението на личността, те са прави, а вие грешите?
— Не. Бих могъл да ви доведа десетки специалисти, които не вярват в раздвоението на личността.
— Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси.
— Доктор Ъптън — каза Мики Бренън, — чухте свидетелски показания, че понякога онова, което се смята за раздвоение на личността, всъщност се бърка с други психични разстройства. С помощта на какви методи се доказва, че раздвоението на личността не е някое от тези състояния?