Выбрать главу

— Такива методи не съществуват.

Прокурорът погледна към съдебните заседатели със зяпнала уста.

— Не съществуват такива методи ли? Искате да кажете, че няма начин да се установи дали някой, който твърди, че страда от раздвоение на личността, лъже, симулира или го използва като оправдание за някое престъпление?

— Както казах, такива методи не съществуват.

— Значи това е просто въпрос на мнение, така ли? Някои психиатри вярват в него, други не?

— Точно така.

— Ще ви задам следния въпрос: ако хипнотизирате някого, той определено може да ви каже дали наистина страда от раздвоение на личността, или се преструва, така ли е?

Д-р Ъптън поклати глава.

— Страхувам се, че не е така. Дори под хипноза няма начин да се разкрие дали някой симулира.

— Много интересно. Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси. — Бренън се обърна към Дейвид: — Свидетелят е ваш.

Той се приближи до свидетелското място.

— Доктор Ъптън, при вас някога идвали ли са пациенти, на които друг лекар е поставил диагноза „раздвоение на личността“?

— Да. Няколко пъти.

— И лекувахте ли ги?

— Не.

— Защо?

Д-р Райли поклати глава.

— Не мога да лекувам състояния, които не съществуват. Един от пациентите беше крадец, който искаше да свидетелствам, че не е отговорен, защото престъплението било извършено от неговото алтер его. Друга пациентка беше домакиня, арестувана за побой над децата си. Тя твърдеше, че някой вътре в нея я карал да го прави. Имаше още няколко с други оправдания, но всички се опитваха да се скрият от нещо, С други думи, преструваха се.

— Изглежда, имате категорично мнение по въпроса.

— Така е. Сигурен съм, че съм прав.

— Сигурен сте, че сте прав ли? — попита Дейвид.

— Ами исках да кажа…

— Че всички останали трябва да грешат ли? Че всички лекари, които признават раздвоението на личността, грешат?

— Не исках да кажа това…

— И че единствено вие сте прав. Благодаря ви, докторе. Това е всичко.

На свидетелското място седеше д-р Саймън Райли. Той бе нисък и плешив шейсетинагодишен човек.

— Благодаря, че дойдохте, докторе — каза Бренън. — Вие имате дълга и блестяща кариера. Лекар сте, професор в…

Дейвид се изправи.

— Защитата е съгласна с компетентността на свидетеля.

— Благодаря ви. — Прокурорът се обърна към психиатъра: — Доктор Райли, какво означава „ятрогенност“?

— Това означава, че дадено заболяване е усложнено от психотерапевтично лечение.

— Бихте ли се конкретизирали?

— В психотерапията много често лекарят въздейства върху пациента с въпросите или мнението си. Възможно е да го накара да чувства, че трябва да изпълни очакванията на терапевта.

— Това можели да се отнася за раздвоението на личността?

— Ако психиатърът разпитва пациента, за други личности в него, пациентът може да си измисли такива, за да достави удоволствие на терапевта. Тази област е много деликатна. При хипноза може да се стигне до имитиране на раздвоение на личността от страна на пациенти, които иначе са съвсем нормални.

— Значи искате да кажете, че под хипноза самият психиатър е в състояние да промени състоянието на пациента и той да повярва в нещо, което не е истина, така ли?

— Това се е случвало, да.

— Благодаря ви, докторе. — Той погледна към Дейвид. — Свидетелят е ваш.

— Благодаря — отвърна адвокатът, изправи се и отиде при свидетеля. — Вашата репутация е внушителна — разоръжаващо каза той. — Вие не сте само психиатър, но и преподавател в университет.

— Да.

— Откога преподавате?

— От над петнайсет години.

— Прекрасно. Как успявате да разделите времето си? Имам предвид дали прекарвате половината от времето си в преподаване и другата половина в работа като лекар?

— Вече само преподавам.

— О? Откога не сте практикували?

— От около осем години. Но следя медицинската литература.

— Трябва да ви кажа, че намирам това за достойно за възхищение. Значи четете всичко. Затова ли сте толкова запознат с ятрогенността?

— Да.

— А в миналото имали ли сте много пациенти, които да твърдят, че страдат от раздвоение на личността?

— Ами не…

— Можете ли да кажете, че през всички години, през които сте практикували, сте имали десет такива случая?

— Не.

— Пет?

— Четири?

Никакъв отговор.

— А вие някога имали ли сте пациент с раздвоение на личността?