Двадесет и първа глава
В главата му се въртеше едно и също и това като че ли нямаше край.
„Гледах новините тази сутрин, доктор Патерсън. Не мога да изразя колко съжалявам.
Да. Ужасен удар. Нуждая се от помощта ти, Дейвид.
Разбира се. Ще направя всичко, което е по силите ми.
Искам да представляваш Ашли.
Не мога да го направя. Не се занимавам с наказателно право. Но мога да ви препоръчам отличен адвокат, Джеси Куилър.
Чудесно. Благодаря ти, Дейвид.“
„Ти си нетърпелив младеж, нали? Срещата ни трябваше да е чак в пет часа. Е, имам добра новина за теб. Утвърждаваме те за съдружник.“
„Искали сте да ме видите?
Да, ваша милост. Този процес е тема номер едно в Интернет и хората вече са осъдили обвиняемата. Ето защо моля за прекратяване на процеса.
Смятам, че това е сериозно основание за прекратяване на процеса, господин Сингър. Ще одобря молбата ви…“
Мъчителната игра на „ами ако“.
На следващата сутрин заседанието започна.
— Обвинението готово ли е за заключителната си реч?
Бренън се изправи, отиде при съдебните заседатели и погледна всеки един от тях.
— Вие сте тук, за да творите история. Ако вярвате, че подсъдимата наистина представлява много различни хора и че не е отговорна за ужасните престъпления, които е извършила, значи според вас всеки може безнаказано да убие някого и просто да заяви, че не го е направил той, а някакво тайнствено алтер его. Може да граби, да изнасилва и да убива и виновен ли е? Не. „Аз не съм го направил. Направи го моето алтер его.“ Кен, Джо, Сюзи или както там се нарича. Е, мисля, че сте прекалено интелигентни, за да повярвате на тази измислица. Истината е в онези снимки, които видяхте. Жертвите не са били убити от алтер его. Всички те са били съзнателно, обмислено и жестоко убити от подсъдимата, която седи на онази маса, от Ашли Патерсън. Дами и господа съдебни заседатели, онова, което защитата се опита да направи в тази съдебна зала, вече е правено. В процеса „Ман срещу Телър“ съдебното решение е било, че само по себе си установяването на раздвоение на личността не изисква оправдаване. В процеса „Съединените щати срещу Уърли“ медицинска сестра, убила бебе, твърдяла, че има раздвоение на личността. Съдът я намерил за виновна.
Знаете ли, почти съчувствам на обвиняемата. Всички онези личности, които живеят в бедното момиче. Сигурен съм, че никой от нас не би желал някакви луди непознати да живеят в него, нали? И да убиват, и кастрират мъже. Аз бих се страхувал. — Той се обърна и погледна към Ашли. — Подсъдимата не изглежда уплашена, нали? Не е била достатъчно уплашена, за да си облече красива рокля, да си направи прическа и да се гримира. Тя изобщо не изглежда уплашена. Мисли си, че ще повярвате на измислиците й и ще я пуснете да си отиде. Никой не може да докаже дали това раздвоение на личността изобщо съществува, така че сами ще трябва да отсъдим.
Защитата твърди, че онези нейни други самоличности взимали връх над нея. Дайте да видим. Първо Тони.
Тя е родена в Англия. После Алет, която е от Италия. Те всъщност са един и същи човек. Просто са родени в различни страни по различно време. Това обърква ли ви? Мен определено ме обърква. Дадох на подсъдимата възможност да ни покаже своите алтер его, но тя не се възползва от нея. Чудя се защо. Може би, защото те просто не съществуват… Калифорнийските закони признават ли раздвоението на личността за психично разстройство? Не. Законите на Колорадо? Не. На Мисисипи? Не. Федералните закони? Не. Всъщност в нито един щат няма закон, който да приема раздвоението на личността като юридически факт. И защо? Защото изобщо не е факт. Дами и господа, това е измислено алиби, целящо да позволи на подсъдимата да избегне наказание…
Защитата иска да повярвате, че в подсъдимата съществуват още две личности и че следователно никой не носи отговорност за престъпните й деяния. Но в тази съдебна зала седи само една подсъдима — Ашли Патерсън. Ние категорично доказахме, че тя е убила жертвите. Но госпожица Патерсън твърди, че не го е направила. Че го е извършил някой друг, някой, използвал тялото й, за да убие невинни хора. Нямаше ли да е прекрасно всички ние да имаме алтер его, което да изпълнява всичките ни непозволени от обществото тайни желания? Или може би не. Бихте ли искали да живеете в свят, в който хората могат да убиват и да казват „Не можете да ме пипнете, моето алтер его го направи“ и „Не можете да накажете моето алтер его, защото това всъщност съм аз“?
Но тук не става дума за някакви митични личности, които не съществуват. Подсъдимата Ашли Патерсън е обвинена в три жестоки, хладнокръвни убийства и обвинението иска смъртна присъда. Благодаря ви.