— Ашли, бих искал доктор Сейлъм пак да те хипнотизира.
— Не. Какъв е смисълът да…
— Остави това на мен. Съгласна ли си?
Тя сви рамене.
Дейвид кимна на психиатъра.
— Вече сме го правили и знаеш, че просто трябва да затвориш очи и да се отпуснеш — каза й д-р Сейлъм. — Просто се отпусни. Всички мускули в тялото ти се освобождават от напрежението. Иска ти се да заспиш. Много ти се спи…
Десет минути по-късно той погледна към Дейвид.
— Хипнотизирана е.
Адвокатът се приближи до Ашли с разтуптяно сърце.
— Искам да поговоря с Тони.
Не последва реакция.
Той повиши глас:
— Тони. Искам да се покажеш. Чуваш ли ме? Алет… Искам да разговарям и с двете ви.
Мълчание.
Дейвид започна да вика:
— Какво ви става? Страхувате ли се? И в съдебната зала беше същото, нали? Чухте ли какво казаха съдебните заседатели? Че Ашли е виновна. Вие се страхувахте да се покажете. Ти си пъзла, Тони!
Тримата напрегнато наблюдаваха Ашли. Тя не реагираше. Дейвид отчаяно погледна към д-р Сейлъм. Нямаше да се получи.
— Заседанието на съда се открива. Председателства нейна светлост съдия Теса Уилямс.
Ашли седеше до Дейвид. Ръката му беше бинтована. Той се изправи.
— Може ли да се приближа, ваша милост?
— Можете.
Дейвид отиде при нея. Бренън го последва.
— Бих искал да представя ново доказателство.
— Категорично не — възрази прокурорът.
Съдия Уилямс се обърна към него.
— Оставете това решение на мен, господин Бренън. — После заяви на Дейвид: — Процесът свърши. Вашата клиентка беше осъдена и…
— Отнася се до въпроса за невменяемостта на клиентката ми — отвърна той. — Моля ви само за десет минути.
Тя се ядоса:
— Времето не означава нищо за вас, нали, господин Сингър? Вече загубихте твърде много време на всички. — Взе решение. — Добре. Надявам се, че това е последната молба, която ще можете да отправите в която и да е съдебна зала. Съдът се оттегля за десет минути.
Дейвид и Бренън я последваха в кабинета й. Съдия Уилямс се обърна към Дейвид:
— Давам ви десет минути. За какво става въпрос?
— Искам да ви покажа един видеозапис, ваша милост.
— Не виждам какво общо има това с… — започна прокурорът.
— И аз — прекъсна го съдия Уилямс. — Вече имате девет минути, господин Сингър.
Той припряно отиде при вратата, която водеше към коридора, и я отвори.
— Влезте.
В стаята влезе Хю Айвърсън, който носеше шестнайсетмилиметров прожекционен апарат и подвижен екран.
— Къде да го оставя? Дейвид посочи към ъгъла.
— Ето там.
Мъжът нагласи екрана и включи апарата в мрежата.
— Може ли да спусна щорите? — попита Дейвид.
Съдия Уилямс едва сдържаше гнева си.
— Да, продължавайте, господин Сингър. — Тя си погледна часовника. — Остават ви седем минути.
Айвърсън включи прожекционния апарат. На екрана се появи кабинетът на съдия Голдбърг. Дейвид и д-р Сейлъм наблюдаваха Ашли, която седеше на стол.
Д-р Сейлъм каза:
— Хипнотизирана е.
Дейвид се приближи до Ашли.
— Искам да поговоря с Тони… Тони, искам да се покажеш. Чуваш ли ме? Алет… Искам да разговарям и с двете ви.
Мълчание.
Съдия Уилямс с напрегнато лице наблюдаваше записа.
Дейвид започна да вика:
— Какво ви става? Страхувате ли се? И в съдебната зала беше същото, нали? Чухте ли какво казаха съдебните заседатели? Че Ашли е виновна. Вие се страхувахте да се покажете. Ти си пъзла, Тони!
Загубила търпение, Теса Уилямс скочи.
— Стига! Вече гледах това отвратително представление. Времето ви изтече, господин Сингър.
— Почакайте — каза Дейвид. — Не сте…
— Край — отсече тя и тръгна към вратата.
Внезапно в стаята се разнесе песен.
Уилямс озадачено се обърна и погледна към екрана. Ашли се беше преобразила. Това беше Тони.
— Страхувала съм се да се покажа в съда ли? — разярено каза Тони. — Наистина ли си мислиш, че ще се покажа само защото ти си ми заповядал? За какво ме смяташ, за дресирано пони ли?
Съдия Уилямс бавно се върна обратно, без да откъсва очи от екрана.
— Чух всички онези кретени, които се правеха на маймуни. — Тя ги имитира: — „Мисля, че раздвоението на личността не съществува.“ Какви идиоти! Никога не съм виждала такива…
Пред очите им лицето на Ашли отново се промени. Тя като че ли се отпусна на стола си и изражението й стана срамежливо.
— Господин Сингър, зная, че направихте всичко възможно — с италианския си акцент каза Алет. — Аз исках да се покажа в съда и да ви помогна, но Тони не ми позволи.