— Бих искал да ви помоля за услуга.
Тя се усмихна:
— Надявам се да съм в състояние да я изпълня. Слушам ви.
Дейвид й обясни какво му е казал д-р Сейлъм.
— Молбата ви е доста необичайна. Тук в Калифорния има добри психиатрични заведения.
— Ясно — отвърна той. — Благодаря ви, ваша милост.
Разочарован, младият адвокат се приготви да си тръгне.
— Не съм казала „не“, господин Сингър.
Той спря.
— Молбата ви е необичайна, но и случаят е такъв.
Дейвид зачака.
— Мисля, че мога да уредя прехвърлянето й.
— Благодаря ви, ваша милост. Признателен съм ви.
В килията си Ашли си мислеше: „Осъдиха ме на смърт. Бавна смърт в санаториум, пълен с луди. От тяхна страна щеше да е по-великодушно, ако ме бяха убили веднага.“ Представи си безкрайните безнадеждни години, които я очакваха, и се разрида.
Вратата на килията се отвори и вътре влезе баща й. Той остана на прага за миг, впил поглед в нея. Лицето му беше измъчено.
— Скъпа… — Седна срещу нея. — Ти ще живееш.
Тя поклати глава.
— Не искам да живея.
— Не говори така. Имаш медицински проблем, но той е лечим. И ти ще бъдеш излекувана. Когато състоянието ти се подобри, ще дойдеш да живееш при мен и аз ще се грижа за теб. Независимо какво се случи, ние винаги ще бъдем заедно. Не могат да ни разделят.
Ашли не отговори.
— Зная как се чувстваш в момента, но повярвай ми, това ще се промени. Моето момиче ще се върне при мен излекувано. — Той бавно се изправи на крака. — Страхувам се, че трябва да се връщам в Сан Франциско. — Зачака дъщеря му да каже нещо.
Тя мълчеше.
— Според Дейвид ще те пратят в една от най-добрите психиатрични клиники в света. Ще ти идвам на свиждане. Какво ще кажеш?
Тя мрачно кимна.
— Добре.
— Чудесно, скъпа. — Той я целуна по бузата и я прегърна. — Ще се погрижа да получиш най-доброто лечение на света. Искам моето момиченце да се върне при мен.
Ашли го наблюдаваше, докато излезе, и си помисли: „Защо не мога да умра още сега? Защо не ме оставят да умра?“
Един час по-късно при нея дойде Дейвид.
— Е, успяхме — каза той. После загрижено я погледна. — Добре ли си?
— Не искам да ходя в лудница. Искам да умра. Няма да издържа на такъв живот. Помогни ми, Дейвид. Моля те, помогни ми!
— Ашли, там ще ти помогнат. С миналото е свършено. Сега имаш бъдеще. На този кошмар ще бъде сложен край. — Хвана я за ръка. — Досега ми вярваше. Повярвай ми и сега. Отново ще имаш нормален живот.
Тя мълчеше.
— Кажи „вярвам ти, Дейвид“.
Ашли дълбоко си пое дъх.
— Вярвам… Вярвам ти, Дейвид.
Той се усмихна.
— Добро момиче. С това животът ти отново започва.
В момента, в който беше разгласено съдебното решение, медиите полудяха. За една нощ Дейвид стана герой. Бе поел предварително загубен случай и въпреки всичко го беше спечелил.
Той позвъни на Сандра.
— Скъпа, аз…
— Зная, мили. Зная. Току-що го гледах по телевизията. Прекрасно е. Толкова се гордея с теб.
— Не мога да ти кажа колко се радвам, че всичко свърши. Довечера се връщам. Нямам търпение да те…
— Дейвид…
— Да?
— Дейвид… оох…
— Да? Какво има, скъпа?
— Оох… Започва се…
— Чакай ме! — извика той.
Джефри Сингър тежеше четири килограма и беше най-красивото бебе на света.
— Прилича на теб, Дейвид — каза Сандра.
— Наистина прилича, нали? — с грейнало лице попита той.
— Радвам се, че всичко свърши така.
Съпругът й въздъхна.
— Имаше моменти, в които не бях толкова сигурен.
— Никога не съм се съмнявала в теб.
Той я прегърна.
— Веднага се връщам, скъпа. Трябва да си взема нещата от службата.
В „Кинкайд, Търнър, Роуз & Рипли“ го очакваше топло посрещане.
— Поздравления, Дейвид…
— Добра работа…
— Наистина им даде да разберат…
Той влезе в кабинета си. Холи я нямаше. Започна да разчиства бюрото си.
— Дейвид…
Той се обърна. На прага стоеше Джоузеф Кинкайд. Възрастният юрист се приближи и попита:
— Какво правиш?
— Изнасям се. Нали съм уволнен.
Кинкайд се усмихна.
— Уволнен ли? Разбира се, че не си. Не, не, не. Има някакво недоразумение. — Лицето му засия. — Утвърждаваме те за съдружник, момчето ми. Даже съм обявил пресконференция за три часа.
Дейвид го погледна.
— Нима?
Той кимна.
— Разбира се.
— По-добре да я отмениш — каза младият мъж. — Реших да се върна към наказателното право. Джеси Куилър ми предложи да му стана съдружник. Когато си имаш работа с тази част от закона, поне знаеш кои са истинските престъпници. Та така, Джоуи, готин, що не си вземеш съдружието и да си го завреш там, дето слънцето никога не грее?