— И какво се случи после?
— Аз… следващото нещо, което си спомням, беше, че ме събудиха писъци откъм уличката. После пристигна шерифът и ми каза, че открили Блейк мъртъв. — Тя замълча. Лицето й бе пребледняло.
— Добре. Сега ще те хипнотизирам. Просто се отпусни… Затвори си очите и се отпусни… — След десет минути д-р Келър каза: — Тони…
— Тук съм. Искаш да знаеш какво точно се случи, нали? Ашли беше такава глупачка да покани Сам да преспи в апартамента. Можех да й кажа какво ще направи той.
Блейк чу вик откъм спалнята, бързо скочи от дивана и грабна пистолета си. Втурна се към вратата и се ослуша. Тишина. Явно просто му се е сторило. Когато понечи да се обърне, отново го чу. Блъсна вратата и насочи пистолета напред. Ашли спеше. Гола. В стаята нямаше никой друг. Тя тихо стенеше насън. Заместник-шерифът се приближи до нея. Изглеждаше прекрасна, свита на кълбо в леглото.
Ашли отново простена, попаднала в мрежите на някакъв кошмар. Той искаше само да я успокои, само да я прегърне. Легна до нея, нежно я притисна към себе си, усети топлината на тялото й и започна да се възбужда.
Тя се събуди от гласа му:
— Вече всичко е наред. В безопасност си. — И устните му бяха върху нейните. Той разтвори краката й и проникна в нея.
И Ашли изкрещя:
— Не, татко!
Той се движеше все по-бързо с животинска настойчивост. Тогава я обзе свирепата ярост. Тя грабна ножа от чекмеджето на нощното шкафче до леглото и започна да го забива в тялото му.
— Какво се случи, след като го уби?
— Тя уви трупа му в чаршафите и го замъкна до асансьора, после мина през гаража и го остави на задната уличка.
— После — каза на Ашли д-р Келър — Тони увила трупа му в чаршафите, замъкнала го до асансьора, минала през гаража и го оставила в уличката.
Ашли го слушаше със смъртнобледо лице:
— Тя е чудо… Аз съм чудовище.
— Не — отвърна Гилбърт Келър. — Ашли, трябва да запомниш, че Тони е родена от мъката ти, за да те пази. Същото се отнася и за Алет. Вече е време да приключваме с това. Искам да се срещнеш с тях. Това е следващата крачка към излекуването ти.
Тя силно стисна клепачи.
— Добре. Кога ще… ще го направим?
— Утре сутрин.
Ашли бе в състояние на дълбока хипноза. Д-р Келър започна с Тони.
— Тони, искам двете с Алет да поговорите с Ашли.
— Какво те кара да смяташ, че тя може да се справи с нас?
— Мисля, че може.
— Добре, готин. Както кажеш.
— Алет, готова ли си да се срещнеш с Ашли?
— Ако Тони смята, че може.
— Естествено, Алет. Вече е крайно време.
Психиатърът дълбоко си пое дъх и каза:
— Ашли, искам да се запознаеш с Тони.
Последва продължително мълчание. После тя плахо изрече:
— Здравей, Тони…
— Здравей.
— Ашли, поздрави Алет.
— Здравей, Алет.
— Здравей, Ашли.
Д-р Келър с облекчение въздъхна.
— Искам да се опознаете. Преживели сте едни и същи неща. Те са ви разделяли. Но вече няма причина за това. Ще станете едно цяло, истински здрав човек. Това е дълго пътуване, но вие вече го започнахте. Обещавам ви, че най-трудното вече е минало.
От този момент нататък лечението на Ашли се ускори. Тя и нейните две алтер его всеки ден разговаряха помежду си.
— Трябваше да те пазя — обясни й Тони. — Предполагам, че всеки път щом съм убивала някой от онези мъже, аз съм убивала татко заради онова, което направи с теб.
— И аз се опитвах да те пазя — прибави Алет.
— Аз… признателна съм ви. Благодаря и на двете ви.
Ашли се обърна към д-р Келър и сухо каза:
— Всъщност това съм само аз, нали? Разговарям със самата себе си.
— Разговаряш с други две части от себе си — внимателно я поправи той. — Време е трите да се слеете и отново да станете едно цяло.
Тя го погледна и се усмихна.
— Готова съм.
Същия следобед д-р Келър отиде в кабинета на Ото Люисън, който му каза:
— Чух, че имаш добри новини, Гилбърт.
Келър кимна.
— Ашли има забележителен напредък. Мисля, че след още няколко месеца ще можем да я пуснем и да продължим лечението й като приходящ пациент.
— Чудесна новина. Поздравления.
„Ще ми липсва — помисли си той. — Ужасно ще ми липсва.“
— Доктор Сейлъм е на телефона, господин Сингър.
— Благодаря. — Озадачен, Дейвид вдигна слушалката. За какво ли го търсеше психиатърът? Не се бяха чували от години. — Ройс?