— Ето това е омраза, готин! Това е истинска омраза!
Гилбърт Келър ужасено я слушаше, потресен от хладнокръвната й злоба. Отмени останалите си ангажименти за деня. Трябваше да остане сам.
На следващата сутрин, когато влезе в стаята й, той се срещна с Алет.
— Защо ми причинявате това, доктор Келър? — попита тя. — Пуснете ме от тук.
— Ще те пусна — увери я той. — Разкажи ми за Тони. Какво ти каза?
— Че трябва да избягаме от тук и да убием татко.
Мястото на Алет зае Тони.
— Здрасти, готин. Вече сме добре. Що не ни пуснеш?
Той се вгледа в очите й. И видя убийствено хладнокръвие.
Д-р Ото Люисън въздъхна.
— Ужасно съжалявам за случилото се, Гилбърт. Всичко вървеше толкова добре.
— В момента изобщо не мога да установя контакт с Ашли.
— Предполагам, това означава, че ще се наложи да започнеш лечението й отначало.
Д-р Келър се замисли.
— Всъщност не, Ото. Стигнали сме до точката, в която трите самоличности са се опознали. Това беше голям успех. Следващата стъпка е да ги накараме да се слеят в едно. И аз ще открия начин да го постигна.
— Онази проклета статия…
— Имаме късмет, че Тони е видяла статията.
Люисън изненадано го погледна.
— Късмет ли?
— Да. Защото у Тони е останала омраза. След като вече го знаем, можем да работим по въпроса. Искам да направя един експеримент. Ако се получи, ще сме в добра форма. В противен случай… — замълча за миг и тихо прибави: — Ашли ще трябва да остане тук до края на живота си.
— Какво ще правиш?
— Струва ми се, че не бива да се среща с баща си, но ще се обадя в Националната информационна служба и ще ги накарам да ми пращат всички статии, които излизат за доктор Патерсън.
Ото Люисън примигна.
— Какъв е смисълът?
— Ще ги показвам на Тони. Накрая омразата й сама ще изтлее. По този начин ще мога да я следя и да се опитам да я овладея.
— Може да отнеме много време, Гилбърт.
— Поне една година, а навярно и повече. Но това е единственият шанс за Ашли.
Пет дни по-късно Ашли отново дойде на себе си. Когато д-р Келър влезе при нея, тя каза:
— Добро утро, Гилбърт. Съжалявам за случилото се.
— Радвам се, Ашли. Сега ще разкрием всичките си чувства. — Кимна на пазачите да я развържат.
Тя се изправи и разтри китките си.
— Не беше много приятно — каза Ашли. Двамата излязоха в коридора. — Тони е много ядосана.
— Да, но ще го преживее. Ето плана ми…
Всеки месец публикуваха по три-четири статии за д-р Стивън Патерсън. В един вестник пишеше: „Този петък д-р Стивън Патерсън ще се венчае за Виктория Анистън с пищна церемония на Лонг Айлънд. Поканени са всичките му колеги…“
Когато д-р Келър й я показа, Тони изпадна в истерия.
— Този брак няма да трае дълго.
— Защо, Тони?
— Защото той ще умре!
„Д-р Стивън Патерсън подаде оставката си в болницата «Сейнт Джон» и ще оглави кардиологичната клиника в Манхатънската методистка болница…“
— За да може да изнасилва всички момиченца там — изкрещя Тони.
„Д-р Стивън Патерсън получи наградата «Ласкър» за постиженията си в областта на медицината и беше приет в Белия дом…“
— Би трябвало да обесят това копеле! — извика Тони.
Гилбърт Келър се грижеше Тони да получава всички вестници, в които пишеше за баща й. И с времето яростта й като че ли отслабваше. Сякаш чувствата й угасваха. Омразата й се превърна в гняв и накрая в примирение.
„Д-р Стивън Патерсън и новата му съпруга се преместиха в Манхатън, но имат намерение да си купят друга къща в Хамптън и да прекарват там лятото заедно с дъщеря си Катрина.“
Тони се разрида.
— Как може да ни причинява това?
— Струва ти се, че онова момиченце е заело мястото ти, нали, Тони?
— Не зная. Аз… объркана съм.
Изтече още една година. Ашли имаше терапевтични сеанси три пъти седмично. Алет рисуваше почти всеки ден, но Тони отказваше да пее или да свири на пиано.
На Коледа д-р Келър й показа нова статия, придружена от снимка на баща й заедно с Виктория и Катрина. Заглавието гласеше: „СЕМЕЙСТВО ПАТЕРСЪН ПРАЗНУВА КОЛЕДА В ХАМПТЪН“.
— Някога прекарвахме Коледа заедно — тъжно каза Тони. — Той винаги ми подаряваше чудесни неща. — Погледна към д-р Келър. — Не беше лош. Освен… нали знаеш… иначе беше добър баща. Мисля, че наистина ме обичаше.
Това предвещаваше нов успех.
Един ден, когато минаваше покрай общата стая, д-р Келър чу Тони да пее и да свири. Изненадан, той влезе вътре.