Накрая и ние, както китайците, и Мери и Барбара, подвихме крака по турски пред сандъците с обеда върху рядката спаружена трева.
Юфката със задушено месо беше съвсем прилична. След обяда при нас дотича подстриганата Мери. Донесе ни шише с розова вода, миришеща на ягоди. Предложи ни да пийнем и започна нещо бързо да чурулика, но аз не я слушах. Мислех за друго, докато преглъщах водата: «Да, и ти си войник на късмета. Храбрец, красавица…» Не издържах и запитах на руски:
— Я по-добре ми кажи, кучко, колко души си разстреляла? От нашите руснаци, от същите тези «духове», колко, а?
Корольов ме погледна и страдалчески се намръщи.
Мери не ме разбра, продължи да цвърчи и изтича, за да се върне със снайперската си винтовка и нов нощен прицел, който, по нейните думи, пристигнал с нашия товар специално по нейна поръчка. Тя монтира уреда и аз я помолих да ми покаже винтовката си. Корольов се мръщеше все повече и повече.
Преди няколко години, в разцвета на горбачовската ера в Академията на Генералния щаб, имахме кратки курсове за новата политика в страната, та по време на занятията един подполковник «афганец» ни разказваше за снайперистите в Афганистан…
Внимателно разгледах приклада на Мерината винтовка. Видях малки дупчици от топлийка, подредени в два реда — бяха не по-малко от тридесет. Имаше и осем големи прегорени черни точки. Мери, както беше прието при снайперистите, отбелязваше всеки убит върху приклада. А прогорените точки сигурно означаваха или БРДМ-и, или танкове, а може би БТР-и…
— Окей, окей — въздъхнах аз, връщайки пушката. Мери разбра, че не съм във възторг от военните й постижения. И сякаш, за да се оправдае, ми предложи да отидем да се изкъпем в рекичката, която течеше между обраслите в «коноп» брегове.
Очите на Корольов блеснаха и той каза, че веднага ще отиде да се къпе. Разбрах, че го влече не реката, а растящият недалече хашиш. Той потвърди догадките ми.
— От верста подушвам «тревата» — тихо каза той.
«Трева» пушеше и дотичалата при нас Барбара с дълга ръчно свита цигара между зъбите. Върху банския си беше наметнала мъхеста хавлия на розови райета.
Без думичка да каже, Корольов грабна цигарата й с треперещи пръсти и жадно засмука бързо-бързо дима.
— Биен? — попита на френски и се усмихна Барбара.
— И още как биен! — отговори Юрка, подбелвайки очи.
Повдигаше ми се от този сладникав мирис. Чувствах, че няма да издържа дълго и ще ми се завие свят. Измъкнах от устата на Корольов цигарата и я захвърлих далече встрани.
Трябваше да уточним с него още няколко въпроса, преди да е пристигнал Селим. Не исках да престане да съобразява, изпушвайки хашиша.
Казах на Мери да вървят напред към реката, за да ни показват пътя, а ние ще ги следваме. Мери отиде до палатката, остави винтовката си и се върна с хавлия като Барбара.
Двете снайперистки тръгнаха напред, тихо обсъждайки нещо, явно мен и Корольов. Когато момичетата стигнаха до брега, аз спрях Корольов.
— Нормално ли разсъждаваш?
— По-добре от когато и да било — с блестящи очи ми отговори той.
— От къде знаеш името на операцията?
— «Армейска Панама» ли? От Вагин чрез Коган. Да не би името да е тайна? В тази сделка са посветени предостатъчно хора от най-различна националност… които… които трябва да бъдат изчистени — изведнъж завърши Корольов.
— Бълнуваш ли? Нали ми каза, че разсъждаваш нормално! — Сграбчих го за рамото. Не, не че се уплаших от думите му, а за да го разтърся, така че мозъкът му да се разшава.
— Никога не ми е бил толкова бистър умът, както сега… Мен трябва да ме очистят чак след като… след като ракетите бъдат у Ал Руниш…
— Голяма загуба! — казах злобно аз. — А защо забрави да споменеш и мен?
— Ти си дясната ръка на заместник командващия. За тях — за вашата руска военна мафия — ти си свой човек.
Изхрачих се злобно на тревата. И помислих, че може би Вагин беше прав, страхувайки се да довери онази, по-детайлна информация, която беше в главата ми на Корольов. Онази информация, която само аз трябваше да предам.
От крайречния буренак ни повика Мери. Корольов искаше да изтича, но аз го задържах.