Изпсувах мислено на майка и с всички сили цапардосах с юмрук последната ръкописна страница: „Дяволите да те вземат, полковник!… Да те изядат диваците дано, куче такова!“
Ръкописът прекъсваше по средата на думата. А може би Татяна не ми е дала всичките страници? По-вероятно е да е така, а аз напразно псувам полковника.
Чувствах, че главата ми се замайва и предметите в кухнята стават двойни. Беше полутъмно, изглежда, че бе вечер. Чак сега, долитайки, изведнъж разбрах, че съм пиян, и то така, че не мога да се надигна от бялата кухненска табуретка. В главата ми всичко шумеше и звънтеше.
Надигнах се някак със залитане, едва се добрах до кревата и рухнах върху него, без да имам сили да се съблека.
Пред затварящите ми се очи, подобно на слънчеви зайчета в мътна река, по тавана танцуваха някакви светли петна. Или може би съм включил лампиона? След това, след слънчевите петна, на тавана се появи някаква трева. Също като на кино. Ами да, това са конопените храсталаци… В храсталаците се появи голата Таня Холод…
„Защо Таня? Какво прави тя там? — мъчех се и не можех да разбера аз. — Ах, Таня… спомних си… ти нали умря… Прощавай, Таня“ — беше последното, което помислих, и потънах в сън, като че ли загубих съзнание.
Втора част
„Действай умната, Турецки“
1.
В преследване на факти
На следващия ден бях бодър и свеж. Взех контрастен душ — отначало горещ, след това изгарящо студен. Бях се събудил много късно и затова веднага полетях към „Петровка“. Наближаваше обяд.
Когато влязох в кабинета на Романова, тя се надигна от бюрото и ме поздрави с нескрита радост, виждайки ме в бойна готовност.
— Как се чувстваш, красавецо млад? Сядай, Саша.
Седнах и протегнах крака едва ли не до средата на големия й кабинет.
— Сутринта имаше такава битка при генералния заради взрива. — Шура натисна бутона на селектора и каза някому, че съм при нея. — Меркулов изпрати Левин в апартамента на Татяна Холод…
В кабинета се втурна Константин Меркулов.
— Даа — проточи той в крачка, дочул последните думи на Шура. — Интересна история… Бившият мъж на Татяна Холод, някой си господин Гряжски… Познаваш ли го?
— Не — въздъхнах. — Или по-точно, почти не.
— Наредих на Левин да разпита съседите на Холод от етажа. Те казали, че мъжът й отдавна не се е появявал. Практически нито веднъж след развода им не са го виждали. Но една съседка съобщила, че вчера някой е влязъл в Татяниния апартамент около един часа, т.е. можем да кажем, че е било точно когато е станало убийството. Комшийката отивала в хлебарницата и когато заключвала вратата си, видяла мъж, който влизал в апартамента. Отначало съседката решила, че това е мъжът й, но после си спомнила, че той вече не живее там, и решила, че е някой познат на Татяна, на когото е отворила вратата. И спокойно си продължила по пътя… Отидох веднага, взех свидетели и отворих апартамента. Първото, което видях, беше ужасен безпорядък, по-точно погром. А още по-точно — в дома на Холод, по време на гибелта й, някой е правил обиск. Заповядах веднага да доведат бившия й мъж, този Гряжски, в жилището.
— Отбележи си, Турецки, всичко това е ставало по времето, когато ти си се наливал до козирката — вметна Александра Ивановна.
Мълчаливо преглътнах хапливата забележка. Меркулов продължи:
— Нещо бяха търсили в домашния архив на Холод. Всичките й папки бяха изтърбушени и всички документи — разбъркани… Сега вече можем да предполагаме, че са изчезнали някои папки с материали за КГБ и ΓΡУ.
— А ценности? — попитах аз, припомняйки си, че Татяна имаше някакви спестявания в долари, прибрани в малка кутийка с палехска рисунка на капака. В друга кутийка имаше пръстенче с брилянт, изумрудени обеци и още някакви бижута.
— Нищо не е пипнато.
— От къде знаеш?
Меркулов повдигна вежди:
— Гряжски огледа апартамента и каза, че всичко си е на мястото — пръстен с брилянт, някакви обеци с изумруд и валутата. Но той ни каза, че на един от рафтовете на библиотеката по-рано имало папки с материали за КГБ и ГРУ. Тези папки не се намериха. Вярваш ли, че са в редакцията?
— Не вярвам — отговорих аз. — Макар че е редно да се провери касата в Таниния кабинет…
— Захващай се тогава — каза Костя.
Кимнах в знак на съгласие.